ДПС - Доган за пари и сеир

През трите десетилетия на пазарна икономика и демокрация у нас се пръкна ДПС. На лицевата част от визитката му пише Движение за права и свободи. Но на обратната страна на картичката името вече се чете по друг начин: Доган за пари и сеир. Това име също се пръкна у нас през трите десетилетия на пазарна икономика и демокрация, че и стана тяхна емблема. Всъщност, може и Движение за пари и сеир. Но по-вярно е първото, защото движението е авторитарно, и без първото Д няма как да го има и второто.  

Ето такива мисли спохождат човек, когато прочете съобщенията как българи отишли на крака в черноморския парк на Доган, помолили го да свали премиера Борисов и главния прокурор Гешев, а той им рекъл "Добре" и ги почерпил със сладолед като благоволение за признанието им, че възприемат Доган като Държавата. Че без първото Д второто нищо не струва.

Защо Доган за пари и сеир? Защото ДПС е сложило ръка на най-ресурсните министерства, както твърдят познавачите. Примерно на енергетиката, на голяма част от министерството на земеделието, на околната среда и водите, на редица агенции, фондове, евросредства. С две думи - на част от най-паралийските сектори. От философ и законодател Доган еволюира до въглеводороден инженер, енергетик и пристанищен собственик, за да покаже, че го бива повече в парите, отколкото в правата. Повече в оглеждането на единици богаташи и масова бедност, отколкото на социална справедливост и свободен електорат, който още ходи по галоши. България е на първо място в ЕС по социално неравенство и няма как делът на ДПС за това ни злощастно дередже да е миноритарен.

Толкова за парите, макар че за ролята им в ДПС може да се говори още и още, че вероятно и цяла книга да се напише.     

А защо "и за сеир". След като го "коронясаха" за ковчежник на етническия мир у нас, Доган взе най-напред да се любува на сеира, че е станал и балансьор на политическата сцена. После, с етническата карта в ръка, взе да се кефи и на ролята си на политически брокер, от чиято дума зависи дали ще бъде сглобена поредната правителствена коалиция, дали тя ще оцелее или ще се разглоби. А напоследък, със същата карта в ръка, се радва на сеира да бъде задкулисен играч, който дърпа конците на премиер, министри и цяло правителство, на различни бизнеси и на гласуванията в парламента, включително срещу повече справедливост или срещу президентско вето. За да бъде картинката завършена, немалко от нейните персонажи слугински му пълнеха джобовете или трепереха да не настъпят паралийските му мераци, само и само да не извади етническия коз от ковчежната чанта. 

А сега народ му идва на крака да изрита най-омразните хора в държавата. Тази пародия на държавност в черноморския му парк несъмнено е върхът на сеира, с който го радваха 30-те години на демокрация и пазарна икономика.