Драгий Братовчед...

Кръстю Берберов

Гурбетчийството завладява България почти веднага след Освобождението. Главната цел на нашите гурбетчии била да припечелят нещо в чужбина и да се върнат по родните места, за да осигурят семействата си и ако е рекъл Господ, да започнат с тези пари някаква работа у нас.
Една малка част от по-образованите младежи е отивала в странство, за да се изучи, но почти всички са гледали назад и не са прекъсвали връзката с Родината. Най-голямото доказателство за това е Сръбско-българската война от 1885 г. Тогава на призива: "Да защитим Отечеството!" са се отзовали толкова много българи-гурбетчии (около 600 000 души!!!), че интендантските служби не са могли да им осигурят пушки и униформи.
Братовчедът на моя дядо - Йордан Поптодоров, роден през 1882 г., заминава за Америка през 1910 г. с намерението, спечелвайки набързо някакви пари, да се върне още същата година. Започва като миньор, но се разболява и изхарчва припечеленото за лечение. Решава да се премести в по-малък град и да отвори фотоателие. Способен е и бързо разширява дейността си, изработвайки пощенски картички с пейзажи. Неговите калиграфски и рисувачески умения му позволяват да стане и фирмописец, и да сътрудничи с карикатури в български емигрантски вестници, издавани в САЩ.
В края на 20-те години се завръща за кратко в България и си избира невеста от родното село Елешница, Разложко. Пристигайки в Америка, младата съпруга Парашкева също започва да печели, изработвайки и продавайки български бродерии.
Въпреки че е само с начално образование, дядо Йордан е изключително интелигентен и с много ясна представа както за положението в България, така и по света. В едно писмо от 1928 г. той изказва възмущение от агресивните действия на Америка в Никарагуа и в Китай:
"Америката е такава. И птичките храни да не умрат от глад, а пък в същото време праща в Никарагуа войски да убиват хората като зайци."
Особено ме порази една преценка на дядо Йордан за международното положение, която той прави в писмото си от май 1931 г.:
"И кризата си е още криза. Тъй като американците ги е страх от руския болшевизъм като от чума, затвориха входа за какъвто и да е материал от Русия, то и русите все повече и повече престават да купуват стоки от Америка, а това още по-зле се отразява на фабричната промишленост, което е една от причините за сегашното лошо положение. А докато се нагласят работите, ще мине много време и много народ ще си изпати.
Ако Русия сполучи да се засили със своя петгодишен план, макар и с риск да сукнат болшевизма доста надясно, моето собствено мнение е, че Русия ще бъде в състояние да бие цял свят. А това е, от което треперят гащите и на американците, и на англичаните, па по тях и които да са други.
Дебелите американски глави със своята надутост правят голяма услуга на Германия, тъй като колкото стоки спряха русите да купуват от Америка, обърнаха се да ги дирят в Германия. А тази последната и това дири - тя има така способни хора, в политическо, индустриално и всяко друго отношение, че много скоро ще се чуе коя е тя. Дано българинът вземе урок от германеца, иначе той е изгубен."
Удивително просто и точно дядо Йордан прави политически анализ и прогнози, на които биха завидели много сегашни международници. И още нещо. Става ясно, че и тогава е имало "санкции" срещу Русия и че тези санкции са имали ефекта на бумеранг, както става и сега.
През целия си живот Йордан Поптодоров се старае и успява да "побългари" своята американска действителност. Избира да живее в малко градче - Грантс Пасс (Орегон), недалеч от брега на Тихия океан. Построява си малка едноетажна къща и сади градина до нея. Почти напълно осигурява семейството си с плодове и зеленчуци.
Отоплява къщата само с дърва, а не с газ или нафта. В малкото градче всички знаят, че той използва дърва, и много често го канят в дворовете си да окастри или отсече някое дърво. Той не се срамува от този труд и даже се хвали в писмата си, че винаги има складирани дърва за огрев за 2-3 години напред.
Интересно е, че те никога не са си купували хляб. Дядо Йордан пише:
"Веднъж в месеца вземам от гросерията (магазина) едно чувалче брашно от 25 кг и Парашкева ни меси и пече пресен хляб."
Раждат им се две момченца - Тодорчо и Крумчо. Вкъщи се говори само на български. Помолил е дядо ми да му изпрати български читанки и детските списания "Светулка" и "Детска радост". Пресметнал, че всичките броеве, читанките и пощенските разходи са 188 лв., и затова изпраща на дядо в писмо 2 долара, които да покрият дълга. "Колкото левове останат пък, почерпете се с приятели за наше здраве!"
По тогавашния курс 100 лв. са стрували около 1 долар.
По-късно, когато децата порастват и се отделят от семейството, постепенно забравят българския. По-големият син служи в авиацията и участва във войните в Африка и в Корея. По-късно се преселва в Лос Анжелис и работи в една аеропланна фабрика.
По-малкият 4 години е редовен войник и също известно време е в Корея. Връща се в Грантс Пасс и започва работа в една дъскорезница. И двамата съжаляват, че трудно разбират български и не могат да четат писмата от България.
Моят дядо Кръстю и дядо Йордан са от Пиринска Македония, но винаги са се чувствали българи. Те и двамата говорят и пишат на български, използвайки и думи от македонския диалект (а не език!). Затова цитирам цели пасажи от писмата без никаква редакция, за да се види как са говорили "македонците" преди стотина години и как се говори и пише в сегашна Македония. Тях винаги ги е вълнувала съдбата на Македония.
Ето какво пише Йордан Поптодоров в първото си писмо след войната (1948 г.):
"С времето дойдоха моменти да се гнуси човек от някои македонски водители. Наистина много лошо караха и сръбските шовинисти с тяхния престъпен крал... Македонските водители трябваше да се изродят дотолкова, че да се трепят като кучета по София и другаде. Такива типове дойдоха чак в Америка, отнеха вестник "Македонска трибуна" от издателите му и почнаха мръсната си пропаганда... даже аз тук-там рисувах картини да се публикуват. Но щом дойдоха онез чапкъни, се отказахме от вестника."
За отношението на дядо Йордан към политиката, прилагана от Сърбия към македонското население, можем да съдим от публикуваната от него карикатура на сръбския патриарх Варнава.
От писмата на дядо Йордан човек може да добие ясна представа за живота в тази "едноетажна Америка" (намек за популярния пътепис на Илф и Петров, б.р.). Семейството живее икономично и рационално. Сами правят необходимите ремонти на къщата и построените от тях магазинчета - в едно е фотоателието, а другите дават под наем.
Наемането на майстори е скъпо и е свързано с допълнителни данъци. Благодарят на Господ, че имат плодородна градина, която е много полезна за изхранването на семейството. Всичко това им помага да си плащат навреме кредитите.
Ето и каква информация за обществения живот в малкото градче ни дават писмата:
"Този тува (тука) народ е полудял. В това градче има какви ли не дружества, между които едно, което се казва "Въшкарско", а другите "Окопски плъхове" и "Задулични котки и котараци". Има и над 40 църкви на какви ли не секти. От такива работи можеш да си създадеш понятие като какъв народ живее тува."
Дядо Йордан не спира да мисли за родната страна:
"България е най-скъпата за мен, макар че не можах, нямах честта да си сложа костите за правото на нейната кауза и освобождението на Македония (под България разбирам и Македония заедно).
Много ни се иска да посетим родното място и да видим какви промени и подобрения са направени, ама старостта набляга повече, та не знаем дали ще се оправи този свят и доживеем..."
Видял е как баба Парашкева носи писмата от пощенската кутия и вика отдалеч: "Писма има от стария край!"
После пише на дядо:
"Когато ти четях писмото, не може се утрая да не се разплака. Трябва да е човек на другия край на света, за да си въобрази какво се чувства, когато чуе нещо от там!"
През 1955 г. питали официалните власти дали вече може да се посети България, но от Вашингтон им отвърнали, че САЩ нямат представителство в България и пътуванията не са възможни.
Едва през 1960 г. баба Парашкева беше в "стария край" и посети и Сливен, а дядо Йордан не се решил на такова дълго пътуване.
Моят дядо Кръстю беше вече починал. Писмата от Америка секнаха. Дядо Йордан нямаше до кого да пише. Нямаше го "Драгий Братовчед..."


Можете ли да познаете в това лице Йордан Поптодоров - онзи скитник от онова време, който не се свърташе на едно място

С баба Парашкева на портрет, около 1950 г.

Синовете Тодор, роден през 1922 г., и Крум, роден през 1930 г. Снети са през 1948 г.

Богат улов - Крум с две баракуди, уловени в океана

Семейството в собствената градина

Това малко здание изградихме със собствените си ръце. Започнахме през 1933 г., продължихме през 1939-а, завършихме го през 1946-а, разказва нашият герой

Комбайн - комбинация от жетварка и вършачка. Тегли се от 20 мулета