Дразнещият дипломат

Един от най-дразнещите дипломатически персонажи, редовният раздавач на непоискани съвети и постоянен телевизионен досадник - френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, си тръгва от България. Сега отново е по-безопасно човек да си пусне сутрешен блок, без да рискува да попадне на някое дидактично интервю на дипломата, в което той гледа строго като същество от шестата раса, отговаря троснато и хвърля конспиративни теории как от "Брекзита" печеливш бил... Владимир Владимирович.
Присъствието на дьо Кабан у нас беше ярко доказателство, че държавата отсъства. Нашата. Този случаен човек и посланик си бе въобразил, че може да се меси във вътрешните работи на страната както си иска и да дава акъл по всякакви теми - от съдебната реформа до милването на протестърски темета в знак на върховно обожание и любов. Именно от 2013 г. насам дьо Кабан стана любимец на "либералните" медии, защото съвсем целенасочено подкрепи псевдореволюцията на градските сноби, а те му се отплатиха, като отидоха да ръкопляскат под прозорците на посолството. Невиждан акт на раболепие, и то пред посланик, който ще бъде забравен в мига, в който си тръгне.
Дьо Кабан беше прероденият Джеймс Уорлик. Едва ли някога друг американски посланик е направил толкова много за негативния образ на САЩ у нас като г-н Джеймс. Стигна се дотам американците да го изтеглят без време от страната ни, защото ако беше останал още малко с мисията си, всички българи щяха да тръгнат с тениски на Че Гевара. Същото направи и дьо Кабан с образа на Франция. Всеки опит за героизация на дьо Кабан, който уж все слагал пръст в раната, все поставял болезнени въпроси, всъщност е върховно лицемерие. Откъде накъде някакъв треторазреден чиновник ще диктува политиката у нас? Дали тези, които му градят ореол, съзнават, че поставят остатъците от държавност на колене?
В духа на най-добрите традиции на тоталитарния печат в. "Капитал" написа по повод на заминаването на дьо Кабан репортаж, лигав като чиклит-роман с политически моменти. Французинът е обрисуван като политически супермен, чието отпътуване от страната е драма за всеки със сърце на протестър. А дьо Кабан не изневерява на себе си - започва да дава политически оценки на БСП, в които демонстрира едно ниско и елементарно ниво.
А независимо от протестърските сополи и сълзи всъщност собствената държава на дьо Кабан - Франция, май не е във възторг от мандата му. Защото следващото назначение на този "симпатичен, отворен, забавен, голям купонджия" (цитат от "Капитал") е в Буркина Фасо. Вярно е, че Франция отдавна има интереси в тази размирна и китна страна, но забиването на един дипломат на такава мисия не може да мине за повишение в никакъв случай. Това е оценката за дьо Кабан. Големи приказки, големи изхвърляния и всичко накрая свършва в Буркина Фасо. Дали ще говори там за изгнили ябълки в местните им сутрешни блокове. Страх ме е само да не се окаже, че дори Буркина Фасо има повече национално достойнство от нас...