Друга бира

Промяна на правилата, по които избираме народни представители, е темата, по която най-много се говори в последните дни и седмици. Говорят политици, говори Улицата. На различен език. Докато медии броят човек по човек и следят с патологична настървеност час по час, ден по ден, нощ по нощ обиколките на протестиращите, пиенето на кафе пред парламента, блокадите без предизвестие на улици и пр. нови форми на израждане на общественото недоволство, справедливо е да се отбележи, че политиците чуха гласа на хората. И ако до това лято гражданите бяха допускани в сградата на Народното събрание единствено в дните на отворени врати, сега представители на над 100 граждански организации участваха в дебати по горещия картоф на протеста - Изборния кодекс.
Вчерашният ден на дебати в пленарна зала предложи палитра от мнения - прагматични и екзотични, как да избираме депутатите си. Чуха се противоположни становища - за радикална промяна на избирателната система, както и за запазването й в настоящия вид, независимо от куриозите на Монтанската правна школа. В отчитането на приликите и разликите между най-добрата и най-лошата практика възкръснаха идеи с 10-годишна давност, извадени бяха "мерцедеси" на избирателното право. Чуха се и немалко нихилистични гласове, че партийците се забивали в сложни системи, а българският народ бил прост и това щяло да позволи организирането на изборни шашми. Не липсваха и емоционални търсения за единството на лявото и дясното. Прозвучаха прискърбни вопли за липсата на алтернатива на Борисов и Цветанов.
Улицата поиска гласа й да бъде чут. Поиска и промени в изборните правила. Политиците приеха предизвикателството. Хората на Улицата, или онези, които дирижират лозунгите и скандиранията, вече не искат промени в изборното законодателство. Искат избори - сега и веднага. За да има промяна?! По същите правила. С каква цел, с какви очаквания... Досетете се сами. Което подменя и променя картинката на разхождащото се "гражданско общество" по улиците на София. Защото не звучи логично и последователно да настояваш за промяна на системата и когато политиците направят нелеката крачка към сериозен диалог и поискат да чуят гласа ти, просто да откажеш разговор, да не формулираш исканията си, да скъсаш довчерашните си лозунги и да продължиш с "Ос-тав-ка!" С протести, блокади на парламента и граждански арести. С възпрепятстване на диалога и отблъскване на протегнатата ръка.
Къде е разумът? Какво искат хората по улиците - независимо дали са трима, триста, три хиляди или тридесет хиляди. Едната страна казва "да" и поставя началото на диалог и дебати за (уж) основния повод за протестите - изборните правила. Улицата, която а-ха да се превърне в пета сила, вече е... друга бира. Употребена енергия и подменена кауза. Дори правителството да подаде оставка, кой и какво ще спечели? Това е трагедията на истинските протестиращи, които са на път да пропуснат шанса, който имаха в първите дни на протеста. Трагедия, която оставя в устата вкус на топла бира в гореща юлска нощ.