Другото лице на поезията

Макар да съм се натровил вече от четене на съвременна българска поезия, което до голяма степен правя и заради четвъртвековното ми ръководене на Националния литературен салон "Старинният файтон", идват мигове, в които откривам другото лице на поезията - неуловимото. И за сетен път се убеждавам, че поезията не е еднолика, че тя е и в гънките на подминатия уж пейзаж на прочетена набързо стихосбирка.
В момента случаят не е такъв, но май и е.
Поетесата Мария Мушкарова ми е землячка. Знам, че е учителка по българска литература в столицата. Но малко късно я открих именно като поетеса. Изглежда е подозирала, че не я познавам както трябва, та през м.г. малко предизвикателно ми подари стихосбирката си "На себе си приличам", излязла през 1999 г. в издателство "Български писател", редактор е покойният вече голям поет Евтим Евтимов, а художник - Евгений Босяцки, също напуснал този свят.
Та ето тази стихосбирка чета и препрочитам толкова години вече по-късно и виждам другото лице на поезията ни. Освен това - има и стихотворение със заглавие "Другото лице" във въпросната стихосбирка. И видях колко цялостна е тази лирична и болезнена поетична книга - уж от кратки фрагментарни стихотворения, а то една задъхана поема за любовта. Стихотворението "Другото лице" завършва:

Бог късно ни събра!...
И сега страхът у теб
господства,
а мене ме преследва
вълчи глад.
Обречени,
осъдени са нашите души,
но може би
във тях се крие
другото лице на красотата.

Този цитат е пъпната връв на стихосбирката на Мария Мушкарова и неслучайно казах, че тази интимна лирика е поема за любовта.
Първият раздел е със стих от Мара Белчева: "Аз не искам без него живота", а вторият е озаглавен "Лицето на смъртта", но стихосбирката е гейзер от чувства, в който не само е другото лице на авторката, но и другото лице на поезията.
И с ръка на сърцето признавам, че моята по-млада съгражданка от Благоевград ми се разкри истински и като поетеса, а и като характер и човек в тази късно дадена ми стихосбирка и макар да я приемам като упрек, че не я познавам, казвам й с благодарност, че тя е другото лице на поезията и се радвам, че в книгата само на себе си прилича.
Заповядай, Мария, на капрата на "Старинният файтон" на 5 февруари от 18 ч.