Дуенде

"Бикът има една орбита, бикоборецът - друга, а между двете орбити - една опасна точка, където се намира върхът на страшната игра" - пише Федерико Гарсия Лорка в есето си "Дуенде - теория и същност" Всъщност като "дуенде" той определя най-общо "...скрития дух на страдаща Испания". Ще цитирам още един абзац от това есе: "И Мануел Торес, човекът с най-голяма култура в кръвта между всички, които съм познавал, слушайки Файя да свири своето собствено "Ноктюрно дел Хенералифе", изказа следната блестяща мисъл: "Всичко, в което има черни звуци, има и дуенде... И по-голяма истина от това няма." Лорка, разбира се е блестящ не само в стиховете и пиесите си, блестяща е неговата ранимост към света, блестяща с катранения цвят на поетичните камъни, извадени от сърцето на Земята.
Замислих се над тези неща. Дуенде съм слушал рядко, може би единици пъти, ако някоя от телевизиите по някаква грешка даде минутен откъс от концерт на изпълнители на дуенде. Познавам го по внезапния кънтеж отекнал в самия мен, кънтеж, който за миг срива пластовете лъжи и халюцинации, патинирали завинаги божествената ми душа. Казвам божествена, защото постоянно ни учат, че душите ни принадлежат на Бога. Ако е така, питам се, как той позволява тази патина от лъжи и халюцинации да опакова душите ни отвън и отвътре, ако душите имат "отвън и отвътре".
Затова през последната година, която се кани да си тръгне, насън или наяве се вслушвах във воплите на улицата, но дуенде не открих. Може би само през февруари в писъците на човешките факли имаше черни звуци, но те бързо потънаха в празното глаголене на новинарските емисии. И не защото дуендето е далеч от космогонията на българския глас, а напротив, защото нарочно превръщаха неговия вик в безсмислено тропане и надуване на вувузели.
Ако приемем с образността на Лорка Властта, тоест Бикът, има една орбита, а Бикоборците друга и между тези две орбити има една опасна точка, където се намира върхът на страшната игра. В тази опасна точка се развива цялата борба и се ражда истината за битката - колко е автентична и кой ще победи.
При нас Бикоборците се оказаха фалшиви, надути и безсмислени хора, които не знаят какво искат и са на арената само за да има битка, от която организаторите на състезанието да спечелят пари. Оказа се, че те не са онези храбри тореадори с червени плащове и блестящи рапири, от които публиката очаква чудеса от храброст, кавалерство и мъжество, а смешни дразнители на властта, които вършат чудеса от глупост и надуват вувузели, ако не вали дъжд. Така че на "опасната точка", тази на страдаща България, ако мога да перифразирам великия испанец, нищо не се случва. Освен комични подтичвания на пикадорите по покритата с пясък арена.
Защо им е на тези момчета да участват в тази битка? Защо обиждат професорите си и се държат в Университета като есесовци? Това не са техните сражения. И защо не се замислят - по каква причина техният покровител се крие от светлината на прожекторите и насъсква тях към опасната точка? И какво ще им изяде главата? Дали митичният бик на управлението, който впрочем се държи съвсем миролюбиво, въпреки техните писъци до бога или техния тореадор, който дори не смее да се яви на арената.
Това е въпросът, който е кодиран в черните звуци на дуендето! Истинският въпрос! Защото всяко поражение се е дължало на погрешно зададени въпроси и още по-погрешно намерени отговори. Двете орбити засега стоят далеч една от друга и само пикадорите-оръженосци размахват поверените им копия и насъскват международната тълпа от лентяи, които вече се чудят дали не си похарчили парите напразно. Вече мина времето от тичането по улиците на Памплона и адреналинът започва да губи въздействието си. Дааа, международните туристи нямат много весел вид. Всички са заложили пари в тази игра.
А дуендето всеки миг ще извие своя гърлен и хриплив зов към Смъртта. Вероятно тогава ще разберем Лорка, който допълва: "И така дуендето е сила, а не действие, то е борба, а не размишление."
Такива работи...