Духът на д-р Петър Берон бди над храм за просвета и наука

От историята знаем за жестокото убийство на д-р Петър Берон на 21 март 1871 г. в дома му на ул. "Личеулуй" 1 в Крайова, Румъния. Издъхнал 25 дни преди крайовският съд да се произнесе в негова полза по делото срещу Папазови за имението му "Скорила".
Приживе казвал:
- Безкрайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена и от моя малък подарък подир смъртта ми!
Едва се успокоила душата му и специална комисия от законните му наследници и ръководни личности от Българската добродетелна дружина решила имението да бъде продадено, като получената сума се внесе в "един неотчуждаем фонд под името "Фонд на д-ра Петра Берон за издържание българска мъжка гимназия в Одрин". Средствата ще са под разположение на Светата българска екзархия.
Днес и децата от първи клас знаят, че Петър Берон е съставил и издал през 1824 г. прочутия по българските земи "Рибен буквар". Като велик реформатор и пръв педагог той ратува за откриване на български училища, в които да се преподава на майчин език; вместо буквена метода въвежда звучната; препоръчва и взаимната метода, която се прилага за първи път в откритото през 1835 г. училище в Габрово.
- Когато аз перво видях по другите места чи децата начеват да четат на книги, писани на техния язик, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни муки теглят горките деца - изповядва се Петър Берон.
На малцина от читателите навярно е известно неговото завещание, с което той завещал имота си на българското училище със завета да се построят сгради и да се поддържат български гимназии, които да разпространяват просветата и културата по всички кътчета на Тракия.
Първото българско училище в Одрин е открито през 1846 г. в махалата "Калето". Пръв негов учител бил ученикът на Неофит Рилски Колиста Лука. Ала скоро първата искра на светлината е изгасена от гръцките духовници - сградата е опожарена, а учителят прогонен от града. В 1850 г. е привлечен за учител Грую Н. Монев. Година по-късно в "Калето" заможният българин Найден Чорбаджи Кръстев построява българско училище. На фасадата му бил поставен следният надпис: "О воспоминиение и спасении душевном, новосоставися сие словяноболгарское училище с иждивением от родолюбиваго общества, 1851: октомврия 10".
В Одрин се учели деца от целия вилает, както и от други селища на Тракия. С особена обич и внимание учениците разгръщали "Рибния буквар", написан от бъдещия дарител и патрон на гимназията. След завършването си те стават учители в съществуващи или новооткрити български училища. До учебната 1881-1882 г. училището било начално, след това се откриват последователно класовете от първи до четвърти. На основата на четирикласното училище от учебната 1894-1895 г. имаме "Българска мъжка гимназия на д-р Петър Берон в Одрин". В нея приемали ученици на възраст от 9 до 20 години, и то не само от Тракия, но и от Македония и България!
Тъй като в Одринския санджак българите преобладавали, гимназията не била в състояние да побере желаещите деца да учат. Освен двете сгради в квартал "Топ Капъ" с пари от фонда била купена още една - до "Балък пазар".
След дълго ходене по мъките най-после на 19 април 1898 г. със султански ферман било разрешено строителството на нова сграда. Дебърски майстори преустроили и ремонтирали зданието на "Балък пазар". Към него имало пансион, трапезария, библиотека. Учениците не само залягали над учебниците, но участвали в духова музика, струнен оркестър, хор и театрална трупа.
Издръжката и управлението на гимназията се осъществявали от Българската екзархия със средства от "Фонд на д-р Петър Берон". Изискванията към учителите били големи, големи били изискванията и на учителите към учениците. Гимназията била едно от най-реномираните учебни заведения на Балканите. Четиринадесет били випуските на гимназията, десетки, стотици са възпитаниците й. Между тях още от първия випуск Христо Бобутанов от с. Райково е завършил по-късно минно инженерство в Санкт Петербург; Димитър Груев и Михаил Нейчев от Лозенград - право в Лозана. Мнозина израстват до върховете на българския културен и обществен живот: академици - Димитър Михалчев и Константин Петканов, историци и писатели - Димитър Попниколов, Анастас Разбойников, Дамян Калфов, Георги Попаянов.
Много ученици и учители са активни участници в революционните борби на българите в Тракия: учителите Петър Васков и Васил Друмев - председатели на Одринския окръжен комитет на ВМОРО, и Стоян Мирински от Лозенград участват в Преображенското въстание от 1903 г., а Йордан Георгиев от Малко Търново бил войвода на чета.
По време на стихийния пожар през 1905 г. в Одрин, когато изгаря цял квартал, изгоряла и сградата на Българската мъжка гимназия. Наложило се учебните занятия да се водят в купено частно здание в центъра на града, а пансионът бил настанен в три "вехти" сгради.
Пет години по-късно, през пролетта на 1910 г., започнал строежът на голяма сграда за гимназията и пансион към нея. По време на водосвета при полагането на основния камък директорът на гимназията Антон П. Стоилов казал в словото си: "Издигат се паметници на царе, на пълководци и на други велики хора, но по-велик паметник от този на просветата и на благодеянието не може да бъде. Нека великият дух на покойния благодетел д-р Петър Берон, който с благодеянието си зида паметник в сърцата и душите на всички български поколения, които ще черпят просвета и възпитание в този храм на науката за българите от Одрин и цяло Одринско, бди над него. Дано този храм за просвета на българския православен народ просъществува за вечни времена!"
След директора и валията произнася реч, в която изтъква важността на тържеството, подчертава значението му и отправя пожелание във всеки град, всяка националност в Турската империя да прави подобно тържество, за да има такива просветителни храмове, които да красят турските градове. През 1911 г. сградата на гимназията била завършена: на три етажа имало 14 учебни стаи, 5 салона и изба-сутерен. Година по-късно била завършена и сградата на пансиона.
Българите построили "най-солидното, най-хубавото, най-голямото" здание в Одрин - такива са определенията от онова време за новата сграда на гимназията. За строежа й според една справка на Епархийското наместничество били изразходвани 20 000 златни наполеона. Заветът на д-р Петър Берон бил изпълнен. Тапията за сградата и дворното място били издадени на името на Екзарх Йосиф.
Директорът на гимназията Николай Вранчев пише в спомените си: "С каква радост следяхме ний тоя строеж, какво нетърпение изпитвахме, че новата постройка много бавно се издига. Не знаехме, че не ще ни бъде съдено да работим там. Тъкмо довършена, Балканската война се обяви и на българската просвета в Одрин се тури край".
Неописуема била радостта на учениците и учителите, които изпълнили класните стаи през новата учебна 1912-1913 г. Неописуема, но кратка радост! В началото на октомври турските власти арестували всички учители и българските първенци, над 100 души, и ги откарали във военния затвор при джамията "Султан Селим", а по-късно били заточени в Мала Азия. Още преди обсадата на Одрин от българската армия половината от учениците успяват да напуснат пансиона и да се завърнат по родните си места в Тракия; останалите - след превземането на града.
Гимназията и пансионът били превърнати от турските власти във военна болница - чиновете разковани, леглата изхвърлени. След края на войната в Одрин останало да действа само едно третокласно българско училище. За тъжния край на светилника на българската просвета и култура в цяла Тракия възпитаникът му Стоян Мавродиев си спомня: "Българската мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин беше оня вечно светящ фар на българската просвета и култура, който чрез лъчите на своята светлина беше обхванал с българска родна реч най-прелестния кът на Балканския полуостров."
Според справка на Екзархийското наместничесто в Истанбул българският имот - сградата и дворът, са прехвърлени в собственост на турската държава. Очевидци разказват, че тази забележителна сграда е напълно запустяла, покривът - разнебитен, таваните - порутени, стъклата на прозорците и вратите - изпочупени и изкъртени...
От началото на ХХI век тракийци подхванаха една лелеяна мечта - "Тракия без граници", за разширяване и укрепване на добросъседските отношения с Турция и Гърция. Какво по-хубаво от това да възкресим Българската мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин! Нима не е възможно да бъде възстановена собствеността й на българската държава като част от едно дарение, което е трябвало да бъде "ненакърнимо" според волята на своя дарител? Гимназията да стане Балкански колеж за изучаване на български, турски и гръцки език, за подготовка на специалисти в областта на икономиката и международните отношения! Фар на просветата и културата не само за Тракия, но и за цяла обединена Европа!