Духовен мост между две култури

Георги Н. Николов

Литовската литература, макар частично позната у нас, има своите послания към българския читател. Изразени преди всичко в преводите на Здравко Кисьов и на Аксиния Михайлова, особено със съставената и преведена от нея "Антология на съвременната литовска поезия". Днес тази материя сполучливо се допълва от три драматически поеми на Юстинас Марцинкявичюс - "Миндаугас", "Мажвидас" и "Катедрала", отпечатани наскоро в общ том от издателство "Богианна". Излизането на книгата е спомогнато от посолството на Република Литва, а преводач на поемите от руски език е даровитият лирик Христо Ганов. По собствените му думи, тя е плод на четиридесетгодишен творчески труд и израз на трайното познанство между двамата автори...
За своите жанрови предпочитания Марцинкявичюс споделя: "Създавайки характери, поемата по своему трансформира опита на прозата, с божествените апарати на лириката фиксира мигновените припламвания, а драмата се появява като вечно движещо се начало. Даже страстната публицистика не е чужд елемент на поемата. Това е цял симфоничен оркестър."
Всяка от трите драматически поеми тематично е крайъгълен камък в историята на Литва. Миндаугас е коронясан за първи крал на държавата в 1253 г., успявайки да обедини в нейно име двадесет самостоятелни владения. Образът му не е идеализиран и се основава върху ценностите на родилото го време. Ролята на обединителя е едновременно величава и трагична. Защото мащабността на решенията му не се приема еднозначно. Устремени към нов обществен модел на човешката философска битност, те привличат апологети, раждат и отрицатели. И тази двупосочност в гражданското самоопределение трябва да се подчини на кралските решения. Понякога твърде трудни. Водещи до мъчителна самооценка в съзнанието на краля, подчинил цялото си същество на символа "Литва" и на нейния просперитет.
Приблизително три века след тези събития ще се роди Мартинас Мажвидас, дал име на втората поема. Той е църковник, просветител, съставител и издател на първите книги на литовски език. Икона на интелектуално възвисяване, съставена от плът и кръв, Мажвидас е осенен да служи на словото и народа. Да слива в единство сивата маса с обаянието на духовността, далеч от догматиката и канона. А в част трета, според Ганов, "се ражда решимостта на главния герой Лауринас да възстанови Катедралата. Новата Катедрала се ражда като символ на нравствения идеал на Родината, изпълнен с романтичен стремеж към доброто, красотата, справедливостта, свободата". В цялата книга се чувства синовната признателност на Марцинкявичюс към Литва. Към нейната историческа съдба и водачи, неизтлели в забрава при смяната на безброй поколения...
Книгата "Миндаугас. Мажвидас. Катедрала" вплита по страниците редица достойнства. Тя е носител на много фактологичност за повратни в съдбата на балтийската страна епохи. Върху сцената им Марцинкявичюс моделира силуета на емблематични политически и духовни фигури. Съпоставя ги с психологизма на множеството, в което откроява люде от социалната палитра: на търговци, шпиони, граждани и селяни, войници, студенти. Разглежданите драматически поеми се спояват в умален модел на човечеството, люшкано в разбиранията си за добро и зло. Те стигат до съзнанието ни убедително и достоверно чрез великолепния превод на Христо Ганов и на подбраните от него творби. Читателят с вълнение се докосва до три емоционални проекции на "литовското" време, откривайки в кипежа му част от съвременната си същност...