Думи за Джуни

Наташа Манолова

Когато вземеш в ръцете си, драги читателю, тази изящна тъничка книжка и прочетеш върху корицата името на нейната авторка, ти едва ли ще се спреш единствено върху стиховете й. Защото това име е Джуни Александрова и то мигом ще подгони мисълта ти по-далеч от строго подредените страници на книжното тяло...
Вярвам, че паметта ти е жива, благодарна и услужлива. И пред теб ще се разстелят канещите афиши на театрите в Хасково и Враца, на Театъра на Българската армия, на театър "София", на "Възраждане"... И ще оживеят след доста есени и зими, великолепно изиграните от Джуни Александрова водещи роли в пиеси на Юго и Молиер, на Шилер и Леонид Леонов. Спомнете си Мария Тюдор и Луиза, Мария Стюарт и Eugenia Ivanovna... Или Ана от "Всяка есенна вечер" на Иван Пейчев, Гина от "Лодка в гората" на Николай Хайтов, Севда от "Време разделно" на Антон Дончев...
Да беше само това, мисля си, пак би изпълнило сърцата на стотици зрители с тихо обожание и признателност към актрисата, щастливо съчетала в себе си красота и талант.

Да беше, но не е.
Джуни Александрова е пребродила страната ни със своите спектакли и рецитали. Претворявала е словото на велики българи: Ботев и Левски, Вазов и Яворов. Интерпретирала е творби на видни съвременници, близко е общувала с тях. И навсякъде е печелила приятели. А може би и врагове в по-новото време. Кой знае? Александрова е корава българка - не отстъпва от позициите си.
За преживяното през годините тя разказва искрено и честно, без опити за евтини белетризации, в първата си книга "На глас". Стихосбирката "Все тая жал..." (изд. "Българска книжница") е нейно своеобразно продължение. И тук всичко е без следи от театрален грим, изживяно, изстрадано, истинско. Опит да се открият и осветлят чрез средствата на поезията най-съкровените, най-трудно достъпните кътчета на човешката душа.
Джуни Александрова е опасно незащитена и храбро открита: "Приемате ли ме, или не, това съм аз!" Обединяващо за нея е краткото и знаково:

Животът ми -
майка и актриса.
Мечтата ми -
влудяваща любов.
Несбъдната.

Различни неща в духовната биография (пък и не само в духовната!) на авторката остават несбъднати. Но остава все така дързък, като в младото време, копнежът й по прекрасното, по далечното, неизпитаното, неизвестното. И този неизкореним копнеж, който пронизва голяма част от поетическите късове във "Все тая жал...", е най-сигурното доказателство за неостарелия дух на твореца.
С верен усет Джуни Александрова е групирала стихотворенията си в четири цикъла: "Многоцветен листопад", "Самотен залез", "Безмълвна болка", "Жадуван изгрев". И така акцентува върху главното.
А определящите и най-добре художествено защитени мотиви в книгата, така както ги видях аз, са мотивите за дръзката младост, за любовта, за майчинството и самотата.
Имам, то се знае, и своите предпочитания, "мои си творби", но ще ги запазя за себе си. Читателят и без моята подсказка ще направи свой избор. Най-верния.
Ще призная само че ми допадат най-вече кратките стихотворения на Джуни. Поставям ги пред разгърнатите, сюжетно подплатените. Казвам го, макар да не споделям твърдението в крилатия стих на наш известен поет, че най-хубава е кратката любов...