Думи за Велко Вълканов

Появата на всяка негова статия имаше гръмотевично въздействие. Гласът на читателите, разтворили вестника сутрин, ечеше като парола: "Има статия от Велко Вълканов!" И невидими вълни разнасяха ехото.

Велко остави на хилядите си почитатели несметно богатство: осем книги, събрани в 2400 страници (две хиляди и четиристотин страници). Множко е, но е така.

"На колене пред истината", 1996 г.

"Името на болката България", 1998 г.

"Спомени за настоящето", 2001 г.

"Пет жени в моя живот", 2002 г.

"Името на злото" - критика на социалната действителност", 2009 г.

"По стъпките на времето" - ГЕРБ без маска, 2012 г.

"По новите сто стъпки на времето", 2015 г.

"Последен дневник", 2018 г.

Разтваряме книгата "Името на злото" и четем авторовия увод: "Изпълнен съм с остро критично чувство към заобикалящата ме социална действителност. В нея има твърде много зло, чиито проявления носят различни имена. Но те имат едно общо име - капитализъм..." Следват съставките на тази действителност: "Препрочитайки Хегел", "Конституцията отвъд видимостта", "Единни в борбата срещу лумпен-демократите", "Втората световна война - размишления в три пункта", "Догановата нечувана наглост", "Една седмица в Сърбия", "Моралът на Европа", "Живях при диктаторите на ХХ век", "Неприемливите тези на Божидар Димитров", "Извратената мажоритарност" и т.н. Сто и осем изстрели срещу злото!

И още изстрели-заглавия от Велко Вълкановото творчество: "Държава ли е държавата, в която няма правосъдие", "За медиите днес - с омерзение", "Украйна - пробуденият фашизъм в действие", "Една гавра с Нобел", "Лютви Местан - двуликият Янус", "Бойко Борисов: "Аз съм неуправляем" - пълно отсъствие на държавно възпитание"...

Като член на независимия комитет за президентските избори Вълканов бе поканен заедно с членовете на комитета от новоизбрания президент Румен Радев на почерпка, коктейл - наречете го както искате. На другия ден трима приятели се самопоканихме при Велко, за да чуем интригата.

Велко: Не отидох с празни ръце... Подарих на господин президента две от моите книги: "На колене пред истината" и "По новите сто стъпки на времето"."

Президентът Радев: Господин Вълканов, благодаря Ви... Дали бих могъл да разчитам на Вашето сътрудничество в президентството по материята държавно и конституционно право?

Велко: Отговорих с шега: "Дали бих могъл да се справя?"

- Да опитаме! - усмихна се новоизбраният президент и мъжки стиснахме ръце..."

В книгата "Последен дневник" събрахме печатани и непечатани ръкописи на Велко Вълканов от 2016-а и някои други години. Уважението, с което се ползваше в българското общество, ни задължи нас: съставител, редактор и издател, да не променяме дума, буква дори от това, което бе написала неговата вдъхновена ръка. Тя изстиваше бавно и изпусна перото на 26 ноември 2016 г.

Велко Вълканов! Една трайна светкавица в мрачините под българското небе.