Дуо "Петроф" изпълни непознати у нас творби за две пиана
Многообразната програма на виртуозните изпълнители, забавна, подредена умело, постоянно поддържаше интереса на публиката
/ брой: 130
Проф. Боянка Арнаудова
Клавирното дуо "Петроф" бе сред поканените на 45-ия международен фестивал "Софийски музикални седмици". Отлични пианисти, музиканти с интересни интерпретации и оригинален репертоар.
Кои са Анатолий Затин и Влада Василиева?
Анатолий Затин е дипломиран в Петербургската консерватория, където учи композиция, дирижиране и пиано. Негови учители са имена в световната музика като Сергей Слонимски, Павел Серебряков и Юрий Ананиев. През 80-те години на м.в. защитава блестящо докторска дисертация по композиция, третираща теоретична проблематика в музиката на ХХ век. Признание на таланта му е, че става най-младия член на престижния Съюз на ленинградските композитори (1979). В бившия Съветски съюз той се утвърждава като диригент: бил е гост-диригент на Ленинградската филхармония, с която има записи за "Мелодия", както и гл. диригент на Музикалния театър в Екатеринбург и на Бахов камерен оркестър. Автор е на концерти за различни инструменти, на опери, мюзикъл, балети, пиеси за пиано и др. От 1992 г. е в Мексико, където работи в университета "Гуадалахара", основава Международна академия "Анатолий Затин" в Гуадалахара, дуо "Петроф" (2003), което е свързано с голямата чешка фабрика за пиана "Петроф", а от 2011 г. е директор на Музикалния департамент в Института за изящни изкуства към университета в Колима. Концертирал е самостоятелно и с дуото в Европа, Азия и Америка - на престижни подиуми и фестивали.
Влада Василиева също е рускиня, родена в Москва, но родителите й заминават да работят в Мексико, когато е едва петгодишна. Всъщност Влада израства и се формира в Мексико. От 13-годишна учи пиано при Анатолий Затин. В Колима е получила бакалавърска степен, а след като печели стипендия на фондация "Фулбрайт", прави магистратура в Маннес колидж ъф мюзик, Ню Йорк, при прочутата проф. Павлина Доковска, ръководителка на катедра "Пиано".
Имах възможност да се срещна с двамата музиканти и бях очарована от приветливостта и непосредствеността, с които общуват, споделяйки с удоволствие факти от работата и от живота си. Въодушевени от сърдечния отклик, който имаше немногобройната, уви, публика в зала 6 на НДК, споделиха, че имат желание отново да съчетаят свое европейско турне с гостуване в София и готовност да свирят и с наши пианисти. Дори Затин предложи творбата за 6 пианиста на Лист - Хекзамерон, вариации върху тема от операта "Пуритани" на Белини, която да свирят заедно с български изпълнители.
За концерта
Програмата беше изцяло от непознати у нас творби за две пиана, с изключение на Елегия от Пуленк, която изсвириха с красива и пластична фраза, наситена с чувственост. Имаше три оригинални транскрипции, направени от Затин, в които пианистите блестяха - най-вече в четирите пиеси от музиката на Сюитата на прочутия балет "Икар" на С. Слонимски. Впечатляващо единомислие, технически най-разнообразни трудности, силно откроени ладотонални, темпови и образни контрасти представиха дуото като майстори в интерпретацията на тази богата и самобитна музика. Чудесно и с много настроение звучаха Три чешки танца за две пиана от големия чешки композитор на ХХ век Бохуслав Мартину. И тук дуото демонстрира умението си да пресъздава богата гама от динамики, ритми, с което извиква у слушателя образни асоциации, "рисува" битови картини с размах и въодушевление. Специално ще отбележа мексиканската линия - в творбата на големия Мануел Понсе, гордост на своята родина (ХХ век) и "Харабе от Гуадалахара", създадена от известния американски пианист и композитор Ърл Уайлд, починал неотдавна, в обработка на Затин. Произведения с много силно изразен фолклорен характер. И между тях бяха ситуирани като интермеци прекрасният валс "Лаура" на Леон Томас, пренесъл ни в атмосферата на вихрения салонен танц от ХтХ век, и Фантазията на петербургския композитор Гр. Корчмар "Сбогом, скъпи приятелю". В тази съкровено лирична творба се откри емоционалният хоризонт на дуото, чувствителността на музикантите. Имаше и един много бравурен опус на Дъг Опел, в който забавно се сплитаха съвременни с барокови изразни средства и цитат от Бах. Накратко казано - многообразна програма, забавна, подредена умело, постоянно поддържаща интереса на публиката. И същевременно произведения с много големи пианистични проблеми (изискващи брилянтна пръстова, акордова, октавова техника), които изпълнителите преодоляваха с елегантна лекота. Знак за владеене на инструмента, за нивото на интерпретаторите, които направиха демонстрация на концертно-виртуозен ансамблов стил с изобилие на нюанси, цветове и звучания в целия диапазон на инструментите.
За съжаление концертът не бе посетен добре, което, смятам, е резултат от неорганизирана реклама на събитието. То не бе популяризирано в медиите. Впрочем днес не може да се разчита само на афиш и програмка, а и големите възможности на интернет не бяха експлоатирани ефикасно от организаторите на фестивала, за да привлекат вниманието с анонси за изпълнителите. Впрочем същата небрежност личеше и от листовката за вечерта. А дуо "Петроф" заслужаваше да бъде чуто от много музиканти и любители.