Дупета

Говори се, че Тери Пратчет, най-продаваният автор във Великобритания, който има преведени книги на 35 езика, е дал следното определение за демокрацията: "Определенията за демокрацията са като дупетата - всеки си има по едно!"
След десетдневните протести (метеж според Бойко Борисов!), които свалиха властта от вълшебното килимче, изведнъж всички се почувстваха като Хензел и Гретел в Омагьосаната гора. От една страна, традиционните партии не посмяха да яхнат протеста, защото усетиха, че на народа никак не му е до шега и всички заигравания в края на краищата щяха да доведат не до метеж, а до революционна обстановка, за която Ленин казваше, че масите отдолу вече не могат да търпят това, което се случва, а върхушката, която управлява, не иска да сдава властта.
Изумени от силата си, протестиращите спряха озадачени, че крепостта на Борисов, наречена ГЕРБ, се срути без един изстрел. Според мен те бяха готови на битки, арести и поражения, но не бяха готови за управление. Което между другото Борисов съвсем по византийски им предложи. И се появиха първите наченки на разкол - по коя пътека да тръгнат. По която и пътека да тръгнат, Хензел и Гретел ще стигнат до еднокраката къщичка на Вещицата. Където ги чака врящият котел. И за да не се отбие протестът някъде в друга посока на Омагьосаната гора, каквато открай време си е българската история, хитроумните политици започнаха да залагат капани, които да сочат верния път.
Един от тези капани беше режисираната подкрепа на падналия кабинет. Излизаше, че не всички българи страдат от управлението на Борисов, напротив някои даже "спонтанно" поискаха да го защитят. После започнаха едни "люти" проверки по разните там енергодружества. Нещо като: "Хайде сега да накажем виновните, като им вземем джобните пари!" И за да не излезе, че правителството е виновно, веднага бяха извадени на светло обичайните виновни за това правителство - тайнствените сили около АЕЦ "Белене". Иначе  сметските за зимните месеци си вървяха.
Обаче Улицата не поиска да спре, защото отново подозираше уйдурми. Макар и не много наясно с това, което се случва, самата Улица бе готова на битка. Даже най-железният мъж в света Бойко Борисов легна болен и се покри с одеяло от мъка. И тогава политичесата класа прибягна към друга хитрина, която е може би първата в нейния кодекс: "Дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо!" И тя, класата, покани протестиращите да се борят заедно с несправедливостите на живота. Заговори се за някакъв Обществен съвет, защото преди това разните там "кръгли маси" и прочие не хванаха дикиш. Палачите поискаха следобено кафе с жертвите, като щедро предлагаха кекс и участие във властта. На всяко ниво - по половина от политиците и половина от гражданите.
Редиците се огънаха. Започнаха да се лансират различни по сила и посока съображения. Тогава стана ясно, че едни просто си протестират срещу зверските сметки, а други се оглеждат за депутатски места. Партиите в един глас започнаха да говорят за подмяна на своите първенци, с което дадоха ясен намек, че се освобождават свободни места за парламента. По-тарикатите от улицата изведнъж се усетиха, че в сроковете, предвидени до новите избори, няма да могат да се легитимират нито като партии, нито ще съберат гласове за независими. И започнаха седенките по кафенета и партийни кабинети. Казано с две думи: партийната шлифованост победи наивността и ентусиазма на Улицата.
Тези дни аз се сетих за една идея, която в момента върши страхотна работа в 33 държави по света. Това е задължителното гласуване. Странно, че никой не повдига този въпрос. Това вече е правено в България, и то винаги след кризи - след Първата и Втората световна война. Сега ние сме в кризата на необявената Трета световна война. И ни управляват хора, които са събрали едва 20 и няколко процента от гласовете на избирателите. Което е подмяна на автентичната воля на народа.
Както ни задължават да спазваме финансовите и още редица закони, дори страшни наказания се предвиждат за неспазване на Закона за движение по пътищата, така могат да ни задължат да гласуваме. Днешното нехайство по отношение на бъдещето ни е равносилно на предателство. Един закон ще стимулира гражданите да потърсят в себе си своето решение как да се развива България. И най-важното - по този начин ще отпадне и купуването на гласове, което е сред най-страшните язви на днешното ни общество. Така политическите магии ще бъдат ударени право в сърцето.
Защото малодушие и отчаяние е репликата на дупетата: "Да правят каквото искат!" След това, мило дупе, нямаш никакво право да се оплакваш, че те тъпчат наши и чужди! Помислете върху това! Ама се иска дупе, както казва българският народ!