Дурмитор - позор ли е или слава?

Анко Иванов

Малцина българи днес знаят какво се крие зад географското име Дурмитор. И с какво то е свързано с българската история? Незнанието е резултат от осакатеното образование по география. Ограничени знания дават Уикипедия и туристически справочници за Черна гора. А за Дурмитор е редно да си спомним, понеже има вече доста опити в България за неофашистки прояви, прославяне на фашиста ген. Луков, паметни плочи на отявлени фашистки главорези, смяна на имена на улици...

Дурмитор е значима планина от Динарската система, брънка от огромната плетеница от планини, каньони, карстови терени, пещери, ледникови езера, сипеи, дълбоко всечени и буйни бързи реки и т.н. Най-висок връх е Боботов кук (2523 м). Сега Дурмитор е огромен национален парк в Черна гора, привличащ милиони посетители. 

И ето този изключително красив, но безкрайно труден за преминаване район, е свързан с едно непознато за няколко поколения българи събитие по време на Втората световна война. Тогава бивша Югославия е окупирана и разделена на части, управлявани от Германия, Италия, България, Унгария и марионетъчната фашистка Хърватия (северната част на днешна Хърватия и части от Босна и Херцеговина). Българско управление е въведено във Вардарска Македония, Поморавието и Западните покрайнини. През 1942 г. се създава български окупационен корпус с над 33 000 числен състав, който замества изпратените на Източния фронт немски войски и служи за "омиротворяване" на Сърбия, управлявана от правителство на ген. Нешич. Полето на действие на корпуса е почти цяла днешна балканска територия на Сърбия, без района на Белград. Българските войски провеждат самостоятелни операции или участват заедно с немски, италиански и хърватски войски в крупни акции срещу югославските партизани. От акциите по-известни са две. Първата са сраженията през 1942 г. в планината Капаоник (Стара Сърбия). По време на акцията за "прочистване" на тази планината от югославски партизани, една група от тях са обкръжени в гориста местност. Ротният командир дава заповед за атака на нож. Пленени са 8 души - един английски офицер, двама австралийски войници и петима сръбски "бандити" (т.е. партизани), а около 10 други са избягали от обкръжението. Отличили се трима войници от 36 пехотен козлодуйски полк, от селата Сомовит, Брегаре и Ракита. Те са наградени с германски железен кръст за храброст "при борбата с бандите в окупираното пространство". 

Втората акция е през 1943 г. Германските фашисти си поставят за цел унищожаването на главните сили на югославските партизани, разположени в историко-географската област Санджак, северните части на Черна гора и югоизточните райони на Босна. Тя е известна като немската операция "Шварц" или петото настъпление срещу югославските партизани. Главните сражения са в долината на р. Сутиеска и поради това често е наричана Битката при Сутиеска. Тази акция е проведена между 15 май и 15 юни 1943 г. По данни на югославски и други изследователи в нея участват 4 немски дивизии (67 000 души), 3 италиански дивизии (43 000 души), хърватски военни, пехотен български полк (2000 души), и още 7-8 артилерийски полка, един немски танков батальон и 160 самолета, с обща численост от над 115 000 военни. Срещу тях се противопоставят около 18 000 партизани. В резултат от операцията загиват 7543 партизани и 1200 цивилни граждани. Няма данни за убитите, изчезнали и ранени български войници.  

Българският 61 пехотен полк е придаден към една от немските дивизии и е под командването на ген. фон Лудвигер. В състав е от 2 дружини,  които от Западна Сърбия се придвижват до Дурмитор в две колони. Походът започва на 19 май 1943 г. в условията на проливни, почти непрестанни дъждове, а във високите планински части и от сняг. Придвижват се през областта Санджак, преминават през буйната р. Лим. Изминават пешком около 300 км през труден планински район с ридове с надморска височина около 1500 м. На 27 май заемат заповяданите им позиции в източните склонове на Дурмитор, в съседство с германските бойни части. Тук е първото бойно кръщене на този български полк. На 2 юни българските войници достигат до р. Тара. На 8 юни те се включват в настъплението. В битката при Сутиеска (операция "Шварц") участва (по югославски данни) и още един - 64 български пехотен полк. При сраженията един български отряд участва в превземането на главната квартира на югославските партизани, намираща се до малко красиво езеро близо до градчето Жабляк. В сраженията съюзените немски, италиански и български войски, постепенно се изкачват от подножията към високите части на планината Дурмитор. След изтласкването на югославските партизани е решено сборна група, командвана от немския генерал Щетнер да изкачи най-високия връх на планината. Тази група е от 8 германци, 8 италианци и 8 българи. Всяка група носи своето национално знаме. На самия връх стигат по двама войници, поставят националните знамена и се снимат. Тези снимки се появяват не само в българските вестници, а и по издания в други страни. В нашите вестници има възторжени публикации. 

Това изкачване е използвано като масова фашистка пропаганда не само в България. Участието на български войски под немско командване, в чужди земи, към които България никога не е имала каквито и да били народностни и държавни претенции, разкрива позорната истина, че българските фашистки управници са използвали българската армия в пряка услуга на германските фашисти, против българските национални интереси.  По този повод в 25 Обикновено народно събрание (ОНС), на 26 януари 1944 г. проф. Петко Стайнов ясно заявява, че "ние никога не сме имали претенции към тези земи, ...това са земи, които са ни чужди във всяко отношение. Щом ние не сме във война с Югославия (България не е обявявала война на Югославия - б.м.), щом редовни представители на тази държава не са се отнесли до нас, то не можем да твърдим, че населението на Западна Сърбия, в Стара Сърбия, в санджака Нови пазар ни е повикало да го пазим...Както е известно нашето правителство биде - да не кажем заставено - биде му изискано и то се съгласи постепенно-постепенно, на два-три пъти постепенно да разширява тази окупационна зона в Сърбия. Така, през пролетта нашите войски, по искане на германците стигнаха до Черна гора: а някои наивни дописки...просто изложиха престижа на българската войска, като ликуваха..., че ние сме достигнали до Дормитор, ...че българското знаме било забито в сърцето на Черна гора." (Ст. дневник на 25 ОНС, 33 заседание, с. 473). 

Подобна позиция в същото заседание заема и старият политик-демократ Никола Мушанов. Но и Мушанов, и Стайков пропускат да отбележат, че нашите войски там служат в ролята на чуждестранен жандарм. И съвсем не е случайно, че Хитлер награждава командващия първи български окупационен корпус ген. Асен Николов с железен кръст I степен за "омиротворяването" на значителни части от Сърбия и големи успехи в борбата с партизаните и, както пише в едни от тогавашните вестници, "за участието на българските войски в обкръжаване на комунистическите банди в Черна гора и поставяне на българското знаме на Дурмитор" (Устрем, бр. 6, 1943 г.). Ген. Николов през март 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд. Сражаването на българска войска под германско фашистко командване, на територията на страна, с която има договор (1937 г., българо-югославски пакт за приятелство и вечен мир), на която не е обявена война, си е позор за българските политици и българското военно командване. 

Когато се осветлява дадено събитие трябва да се показва и доброто, и лошото от съвременна гледна точка, но винаги да се търси кое е водещото и определящото, в какви условия е станало. А това винаги се прави от историците субективно, макар и в различна степен.