Двамина на една чужда планета

Лариса Малюкова
«новая газета”

В този филм всичко изглежда не съвсем правилно: нарушават се законите и табутата на анимацията, нарисуваните 2D герои имат твърде много реплики, свирят на триизмерно виолончело, висят на 3D колело над една пропаст... Авторът е вложил във филма философски смисъл, тъга, сълзи, които ритмично капят на финала. Филмът бавно, сякаш с балетна стъпка, на пръсти, се движи под неустойчивите синкопи на Гиа Канчели... той се приближава към нас. По съветско време на киноафишите пишеше: Художествен филм. Данелия е заснел художествен филм. В неговата сдържана авторска палитра безкомпромисно и с известно дистанциране и даже нелоялност към любителите на атракцията, категорично и в пълнота е реализиран замисълът му.
Двама души (единият от тях е тръгнал за хляб, а другият - да вземе от някого парички назаем) попадат в някакви чужди галактики, за да открият в себе си човещината, потисната от суетата и меркантилизма.
Преди около тридесет години Данелия и Резо Габриадзе създадоха планетата Плюк, която населиха с избрани чатлани и заробените от тях пацаки, но всъщност предсказаха бъдещите промени в обществото. След излизането на филма през 1987 година, когато първите зрители с недоумение посрещнаха тази странна и непонятна фантастика, “Кин-дза-дза” от един филм се превърна едва ли не в световна митология.Чатлано-пацакският речник беше накъсан на парчета и разпространен чрез многобройните афоризми, наплодиха се много познавачи на планетите Плюк, Алфа и Уема. Създадоха се множество фен-клубове “Кин-дза-дза”. Появи се музика в стила на “Кин-дза-дза”. Скоро след това, през деветдесетте години, реално видяхме онази ръждива, уродлива, мръсна реалност, която криеше бандитските татуировки под червени сака, унищожаваше робските тълпи на пацаките чрез мизерията и провъзгласяваше диктатурата на парите, а с нея и привилегированото положение на едните и унизителното положение на другите.
Всички се телепортирахме в галактиката “Кин-дза-дза”
Уговаряха Данелия да направи продължение на първия филм. Защо му трябва да се връща към вече спечелилия слава филм и мъчително дълго да го пресъздава отново? Ако зададете този въпрос на режисьора, който съвсем не обича патетиката, ще чуете следния отговор: “Така ми се прииска”.
Данелия променя формулата, според която историята вече се повтаря като фарс: тази абсурдистка трагикомедия с бурлесковите роли на Леонов и Яковлев, се е преродила в тъжна меланхолична ексцентрика, която навява тъга в сърцето.
Строителният предприемач чичо Вова, чиято жена е избягала при банкера Цегенбоген, в новия филм се играе от световно известния виолончелист Владимир Николаевич Чижов; вместо Гедеван виждаме диджея Толик; вместо Калининския проспект е показано Ситито, цялото задръстено от колони автомобили и обвито в пушеци. Планетата Плюк, както и по-рано, напомня пустинята Каракум. Но първобитният космически абсурд в новия филм се дистанцира от социалната конкретика, съсредоточавайки се върху мисълта за днешния ден. Въпреки това, във филма има достатъчно много социална тематика: и управникът, който не позволява на всички да дишат, е “много, много любим”, и робите, изпомпващи въздуха на планетата само за някои избраници, и дефицитните клечки кибрит КЦ, които са белег за висок социален статут, и йерархията, която се определя от цвета на гащите, и старците в стил чиполино, които предпочитат пред неуютната свобода тъмните затворнически клетки.
Темата на новия филм “Кин-дза-дза” е посветена на главния дефицит на нашата планета №13 в съзвездието Тентур. И това не е водата, нито нефтът, а - съчувствието. И когато анимационният герой чичо Вова, полюлявайки се над пропастта, декламира стихотворението “Буревестник”, в подтекста се улавят съвсем други думи на Горки “Не е там работата, Бароне! Не е там! Човекът стои над тези неща! Човекът е над чувството за пресищане”. “Ку!”- това е мрачен, почти в суифтовски стил, символ на безнадеждното духовно падение. Символ на това, че краят на света няма да дойде от други планети, а се осъществява вътре в самите нас.
Галактиката Кин-дза-дза вече е навлязла под кожата ни. Езикът ни се свива до еластичното “ку”, тълпата аплодира фалша, всички знаят кой пред кого трябва да прикляква. Класиката е изместена от скърцащи звуци, цигуларят, както и по-рано, не е нужен, той само харчи излишно гориво.

”Мамо, мамо, а аз какво ще правя?”
Данелия признава, че това е бил най-трудният филм в неговия живот. Може да се каже, че филмът “Кин-дза-дза” е обединил мотиви едва ли не от всичките му други филми. Как днешният зрител ще възприеме този на пръв поглед прост, не много гладко направен, но пророчески филм? Не се наемам да гадая. Ще го критикуват и ще го хвалят: за особената му ритмика, за традиционната стилистика... Ще се намерят много търсачи, които ще изброят сто разлики между игралния и анимационния филм... Всичко това не е толкова важно. Въпреки всичките си недостатъци, филмът съществува. И той носи едно важно послание. И то вече не се отнася до периода на деветдесетте години. При цялото си мъдро съчувствие към развитието на живота, авторът се опитва да обясни днешното време. Настоящето е едно продължение от вчерашния ден към утрешния. И този диалог с времето е печален и некрасив.
В кулминацията на филма чичо Вова, след като е разбрал, че земята е извън галактиката и по никакъв начин не може да се стигне до нея,- пада на пясъка, сваля маската си и се вглежда в звездното небе. До него ляга Толик, когото Владимир Николаевич тъжно съветва да се опита да се аклиматизира на тази планета, на която има едва 30% от необходимата кислородна норма. “Ти си още млад, може би ще свикнеш?”

Двама души се телепортират в друга галактика, за да открият в себе си човечността.