Две към едно за социалното

Представеният план на Еврокомисията (EК) за икономическото възстановяване на съюза от пандемията може да се оценява от различни позиции, ъгли и интереси. Но едно не може да се отрече: като институция, която движи европейското всекидневие, Комисията явно е напипала равновесието в спора между двата противоположни подхода по възстановяването - подходът на държавите "прахосници" и на "стиснатите страни". Към първите спадат страните от Южна Европа, към вторите - Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция. Ако епитетът "прахосници" може да е важал за Гърция, Италия, Испания или Португалия от времето преди световната финансова криза от 2008-2009 г., при коронавирусната пандемия той наистина става вече токсичен. КОВИД-19 удари толкова разрушително икономиките в света, че безвъзмездната помощ става задължителна - без нея няма да има пазар.

Затова тези страни залагат на грантовете при възстановяването и неслучайно към тях се присъедини дуетът Франция-Германия, който е не само моторът на евроикономиката, но и цепи стотинката на две. Втората пък група се стискаше за грантовете и настояваше за заеми, защото подозираше, че "прахосниците" ще получат пари наготово и пак няма да се научат да пестят.

В групата на "стиснатите" беше и Германия, но в последния момент тя мина на другата страна. Сблъсък между тези два подхода достигна тектонични дълбочини, заговори се за заплаха за единството и дори за разпад на целия Евросъюз.

Еврокомисията може да бъде критикувана за немалко неща, но не може да се отрече, че сега тя издърпва ЕС от заплахата. Като институция, която трябва да балансира между интересите на всички, тя включи в плана и двата подхода, макар и в различни пропорции. Обединява "прахосниците" и "стиснатите".

Очевидно в Брюксел са си дали сметка, че да се заложи само на единия подход, би било рисково. От предстоящия за създаване 750-милиарден фонд "ЕС на следващото поколение" безвъзмездната помощ ще бъде 500 млрд. евро, а кредитите (и то на изгодни условия) - 250 млрд. евро. Предлага се Испания да получи 77 млрд. безвъзмездно и 63 млрд. като заеми. За Италия са предвидени 91 млрд. кредити, но и безвъзмездната помощ също е значителна, макар и по-малка - 82 млрд. Според съобщенията, съотношението помощ-кредити е 2:1.

В този смисъл планът на Еврокомисията е повече социален, отколкото чисто пазарен. В този смисъл ЕК е преодоляла редица предразсъдъци, за което призова и лидерката й Урсула фон дер Лайен. Разбира се, планът може да претърпи промени при обсъждането в Европарламента и Европейския съвет, но очевидно това е единственият възможен подход за възстановяването на съюза.

Планът обаче е и алармен сигнал за финансовия сектор на страната ни. При социалната преориентация на ЕК и хвърлянето на милиарди евро от европейския вертолет, има ли място за такъв стиснат "пазарен талибан" като финансовия ни министър?