Двете страни на щанда

„Винаги съм знаела, че ще се занимавам с търговия, друго даже не ми е минавало през ума“ - споделя генералният директор и собственичката на хранителна верига „Бахетле“ Муслима Латипова. Списанията в Татарстан изобилстват със снимки, на които стопанката на известния супермаркет е в компанията на първите хора в републиката, в това число сегашния и бившия президенти. 25 магазина в седем града на Русия, асортимент от 40  хил. продукта, половината от които са собствено производство, годишен оборот от 8 млрд. рубли са витрината на нейния бизнес. А за това, което се случва зад нея, разговаряме с Муслима Латипова в работния й кабинет, разположен на втория етаж на най-големия магазин „Бахетле“ в Казан.

Освен търговията, каква беше идеята за Вашия бизнес?
Бих могла да дам някакъв красив отговор на този въпрос. Нещо от рода: „Реших да създам супермаркет за домашна храна, за да освободя жената от робуването в кухнята“. По принцип е точно така. Но честно казано никога не съм се замисляла сериозно, защо ми е всичко това. От малка съм свързана с търговията, понеже майка ми работеше там, а баща ми имаше нещо общо с нея (търговията – бел.пр.). Слушах професионалните им разговори и със сигурност знаех, че няма да работя никъде другаде, освен в търговията, макар че родителите ми се опитаха да направят всичко възможно да не навлизам в тази сфера. Но опитът на родителите ми в търговията и знанията им за нея, всекидневното обсъждане на професионални теми дадоха резултат. Успях да обикна тази професия, макар че в съветско време беше трудно да се гордееш с нея. Наистина, работещите в търговията живееха по-добре от другите. Ползваха се от дефицита и така си решаваха проблемите.

Къде точно работеха родители Ви?
Майка ми беше управител на хранителен магазин, а баща ми работеше в един склад като общ работник. А аз като млада ръководих търговското сдружение „Уралгаз“, после дойдох в Казан, бях директор на стол, продавачка в магазин за промишлени стоки. Започнах от дъното и познавам работата си отвътре.

Получавахте ли „жестове на уважение“?
И още как! Върху това се крепеше цялата професия. Бях директор на търговско сдружение, разпореждах се със столове, кафенета, ресторант, складови помещения, хранителен магазин... В този смисъл бях много уважаван човек. Спомням си, че за сватбата на дъщерята на председателя на селския съвет му трябваше килим за зестрата и аз с връзки му го „уредих“. А той с връзки ме „уреди“ с „Лада“. Такива бяха времената тогава.

Как започнахте бизнеса си?
Аз живея в настоящето, рядко се връщам към миналото, мисля повече за бъдещето. Но ако започна да си спомням... През 1991 г. започнах да се занимавам с търговия на едро, а през 1998 г. наех магазин. Това беше един бивш съветски магазин с площ от 1400 кв. м, построен през 1968 г. Необходими бяха огромни инвестиции за реконструкция. А тогава наемите се договаряха само за по една година. Да влагаш средства за реконструкция при едногодишен наем? Беше страшно рисковано. Още повече, че същата година стана деноминацията. Но така или иначе успях да открия първия „Бахетле“.

От самото начало ли беше замислен като супермаркет за домашна храна?
Да.
Тази ниша беше ли свободна тогава или се конкурирахте с някого?
Беше абсолютно свободна. Освен това аз самата не обичам да готвя, затова ми дойде идеята да създам магазин за готова домашна храна.
Нима незабравимият съветски „Кулинарен магазин“ не беше именно такъв?
В кифличките от „Кулинарния“ пълнежът беше около 10% и останалото - тесто. А в нашия „Бахетле“ беше обратното. Когато ми хрумна тази идея, заех се да търся специалист, който да осигури на нашите изделия високо качество. И го намерих. Не се чудехме, каква да бъде правилната рецепта, а просто предлагахме вкусни домашни кифлички. Правихме губадия. Наше национално ястие. Изпробвахме го в най-различни варианти. След това цяла година не можех да погледна губадия – преядох от дегустирането. Събирах всичките си помощници, десетина човека продавачи, готвачи и други, несвързани с производството... сядахме и опитвахме изделията. И докато всичките десет не кажат, че е вкусно, не ги приготвяхме за продажба. Първо изпичахме губадията, а после правихме калкулацията. Беше трудно, но вървяхме в правилната посока. И досега никой не е казал, че в „Бахетле“ храната е лоша.

Колко магазина „Бахетле“ има извън Татарстан?

Осем в Москва, един в Новосибирск и два в Барнаул. В Новосибирск и Барнаул са франчайз. От много градове ни канят да открием „Бахетле“. Но сме много внимателни към такива предложения. Защото качеството не се клонира. За да се постигне, са нужни добри кадри. А такива на пазара се срещат много рядко.

Къде събрахте персонал за първия „Бахетле“? По времето на откриването му споменът за ненатрапчивото съветско обслужване все още беше жив. Как успяхте да преодолеете инерцията на наглостта, удрянето в сметката и грамажа?
Беше сложно.
Но все пак?
Първият ми магазин беше собственост на районното търговско предприятие по храните. Когато го наемах, районният председател поиска да запазя целия персонал. Какво можех да направя? Събрах хората и им казах: който иска да работи, може да остане, но тук ще важат корпоративни стандарти, които всички трябва да спазват. Това са: външен вид, култура на обслужване, дисциплина, лоялност към фирмата, уважение към потребителя. Казах им, че потребителят е най-важния човек във фирмата. Без потребител няма фирма. И друго: да забравят думата „не“. Тази дума да не се чува в търговския салон. На всеки въпрос на потребителя трябва да се отговаря. „Не“ не е отговор. Думата „не“ веднага нарушава договорните отношения между купувача и продавача, потребителят губи интерес към магазина. Внушавах на служителите си, че ако спазват корпоративните стандарти, всички могат да работят в „Бахетле“. Впрочем мнозина, които дойдоха при нас от съветската търговия, работят и сега.
А как формулирахте задълженията на работодателя пред персонала?
Разговарях с всеки кандидат. Казвах им, че предлагам работа и съм длъжна да плащам заплати навреме всеки месец. Ако не изпълня обещанията си, нарушавам договора, те могат да откраднат, да навредят, но пак аз ще съм виновна и няма да мога да ги упрекна за нищо. Но ако правят сериозни нарушения, ще трябва да се сбогуваме. Веднъж охранителят осуети кражба на краставици. Извиках жената, която понечи да краде и я питам: „Защо взе тези краставици? Плащам ти достатъчно, можеш даже да ядеш, както правят готвачите, защо ти е да крадеш?“ А тя: „Какво да направя, като те си стоят тук и едва ли не ми казват: вземи ме“. Уволних я по член „липса на доверие“. Но това се случваше рядко.
Сега по друг начин ли набирате служители за „Бахетле“?
Днес най-важният критерий при подбора на кадри за „Бахетле“ е професионализма, високата квалификация. Не ни интересува нито националността, нито вероизповеданието на кандидатите за работа. Не се ръководим от пола или възрастта. Макар че в търговския салон, където есе налага прилагането на физически труд, естествено, че възрастта е от значение. Ако човек кандидатства за работа в цеха, тогава гледаме ръцете му. Защото ще работи с тесто и всичко, което приготвя с тези ръце, трябва да е вкусно като домашно приготвено.
В „Бахетле“ се продават елеш, ечпочмак, губадия, азу и други блюда от татарската кухня. Като откривате магазини в Москва, Новосибирск, Барнаул, Балашиха и други руски градове поставяте ли си за цел, освен развитието на бизнеса, да популяризирате татарската национална култура?
Нямам изрично такава цел, но ако някой влезе в „Бахетле“ и си купи да опита татарските блюда, само ще се радваме. „Важното е хората да са сити“.
Какво представлява благотворителният проект „Социални столове „Бахетле“? Колко такива стола има?
Шест. Пет са в Казан и един в Камски Поляни. Разбирам колко е тежко на хората, изпаднали в нищета. Но когато ние от частната фирма се грижим за тях, те мислят, че го прави държавата. Преди няколко дни един експерт по качеството ми каза: „Муслима Хабриевна, в социалните столове не знаят, че това е ваш личен проект. Всички говорят, че това е кметът, президентът“. Казвам й: „Нека си говорят, това не е най-важното. Важното е хората да са сити“. В столовете предлагаме пълноценен обяд всеки ден без неделя. Имаме хиляда и петстотин посетители.
Посетителите се подбират от социалните работници в общината. Такива, на които сега им е тежко.


Нашата справка

Фирмата „Бахетле“ води началото си от 1991 г. със създаването на предприятие за търговия на едро с хранителни продукти. Следващият етап е откриване през декември 1998 г. на първия супермаркет в Казан с приготвяне на неголям асортимент от кулинарни изделия и салати. Впоследствие е допълнен с цехове за сладкарски и тестени изделия.
Днес веригата „Бахетле“ наброява 25 супермаркета в седем руски града: Казан, Москва, Балашиха, Набережни Челни, Нижнекамск, и франчайз магазини в Новосибирск и Барнаул. Освен отделите с хранителни стоки всеки хранителен магазин на веригата разполага с кулинарен цех за собствено производство. Освен това „Бахетле“ притежава производствена база, където централизирано се приготвят трайни продукти - замразени пелмени, вареники, пушено месо, сухо домашно фиде.
„Бахетле“ осигуряваше храната за спортистите от Универсиадата, която се проведе това лято в Казан. Обслужваше едновременно около 3,7 хил. души. За целта бе изградена времена конструкция с площ от 15 хил. кв. м, от които 9 хил. бяха отредени за салон за хранене, а върху 5 хил. кв. м бе разположена производствената зона.


Беседата води
Валерий Вижутович