Дянков и българските опитни мишки

В свободното си от археологически разходки с Божидар Димитров време отечественият финансов министър Симеон Дянков се отдава на професионални експерименти. И понеже в държавата пари няма (благодарение основно на неговата политика да задушава дребния и средния бизнес), той започва да се напъва да ражда все нови и нови идеи. Една от друга по-ексцентрични, по-нелепи и по-неприложими. Ту ще мести министерствата от София в Русе, Каспичан и други китни кътчета на родината, ту друго нещо. Каквото сънува, и на сутринта веднага се захваща да го експериментира върху седемте милиона опитни български мишки. Той така и не се е отърсил от предишната си месторабота в Световната банка, където голяма част от професионалните му отговорности са били да прилага разнообразни финансово-икономически трикове върху разни туземци от страни от третия и четвъртия свят. Така от дума на дума, от идея на идея, Дянков стигна и дотам, че миналата седмица съвсем сериозно предложи минималната работна заплата в различните региони на България да бъде различна, или казано по научному - диференцирана.
В страни с федерална форма на управление това е възможно и дори на някои места вече приложено. Но тези страни имат федерални парламенти, федерални правителства, федерална данъчна и социална политика. Нещо, което на този етап у нас все още не се наблюдава и Дянков очевидно го е пропуснал. Пропуснал е и това, че регионите, които ще попаднат в зоната на по-ниската минимална заплата, съвсем резонно ще поискат и по-ниска цена на тока, газа, парното, бензина, нафтата, хранителните продукти, лекарствата. И понеже това, разбира се, няма как да стане, то ефектът от Дянковия експеримент не може да бъде друг, освен увеличената миграция от по-бедните райони към по-богатите. Бедните региони ще станат още по-бедни, тъй като никой свестен кадър, инвеститор или фирма няма да иска да работи там. Което пък ще увеличи социално-икономическия дисбаланс в страната, който и сега не е малък.
Вместо това по-добре е Великият експериментатор да предложи минимална часова ставка, както е в белите държави. Тогава нискоквалифицираните работници в глухата провинция ще работят усърдно по 10 и повече часа, за да си докарат прилични доходи. Ако иска предприемачите да се завтекат масово към северозападния и другите изостанали места на нашата татковина, най-добре ще е да намали данъците там, а в София да ги увеличи. Тогава може и да има някакъв ефект. Една фирма, която очевидно е пред фалит в столицата, може да реши да поеме глътка въздух в Лом.
Ако приумицата с различната минимална заплата на Дянков се реализира, ще пострадат сериозно и депутатите. Защото логично е народните представители, които представляват своите избиратели от най-бедните райони, да получават два пъти по-малко от колегите си от София например. Статистиката показва, че средната годишна заплата във Видин, да кажем, е 5422 лв., а в София - 10 547 лв. Но във Враца, която също е на северозапад, средните доходи пък са 6540 лв. Това ще отвори изключително много работа на парламентарното счетоводство, докато натамани възнагражденията на народните избраници така, че да са пропорционални и справедливи.
Все пак добре е, че има още разумни хора и организации в България и острата им реакция обещава, че и поредната безумна идея на американското вице има минимален шанс да мине. Ако обаче мине, то тогава само след 5-10 години страната ни ще се превърне в територия с 10-15 големи града, заградени от десетки хиляди километра първокласна пустош. Пустош, готова за заселници. Ако някога китайците например решат да се разселват из Европа, те ще останат много доволни. Тогава в знак на благодарност могат да вдигнат и един паметник на Дянков. Така ще се реализира и предсказанието на Божидар Димитров, който преди две години се зарече, че един ден ще бъде издигнат паметник на Симеон Денков Дянков по българските земи.