Джен зи и ментетата

Когато обобщиш на едро цяло едно поколение (всъщност самовъзхищението, че си от Джен зи e дребнобуржоазна фиксация), започваш да имаш проблем с това кои да са говорителите на тази общност.
Медиите решават този проблем по пътя на най-малкото съпротивление - в една медия дебютира съвсем млада журналистка от "Офнюз", в друга - дъщерята на Марин Бодаков, която съвсем случайно е сътрудничка на Козилата, в трета изкопават невръстен член на ПП-младежи... И точно тези хора тикат напред. Защото медиите не са безпристрастен регистратор на събитията. Те съучастват в тази подмяна.
Точно тук се ражда самоопиянението на мита Джен зи - те били мост между старото и новото, между всички поколения, единствено и само те можели да разговарят с млади и стари. 
Поколенченските бунтове ги има, откакто свят светува, проблемът е, че едно поколение има различни гласове. Медиите търсят единствено най-удобните, най-институционализираните, най-уредените, точно тези, които им вършат работа за партийни цели. 
И това е голямата подмяна. Защото автентичният глас се задушава и започва диктатурата на ментетата. Диктатурата на клишетата. На партократичните патологични псевдомлади, които приватизират гнева на целия бунт. 
Вървете и се бунтувайте, млади хора. 
Ама не давайте да ви назначават говорители.