Джордж Клуни: Изкуственият интелект заплашва киното и журналистиката – вече няма да знаем кое е истина

„За нас става все по-трудно да различим истината.“ С това предупреждение Джордж Клуни постави една от големите теми на тазгодишния кинофестивал във Венеция – настъплението на изкуствения интелект не само в киното, но и в самото производство на реалност. Според актьора дийпфейковете и генерираните от AI образи могат да доведат до нещо по-опасно от обикновената фалшива новина: общество, в което хората вече не вярват дори на автентичните снимки, видеозаписи и документи. Предупреждението му идва в момент, когато Холивуд въвежда все по-строги ограничения върху дигиталните копия на актьори, журналистиката преживява най-ниските измервани досега нива на доверие, а американското правителство застана на страната на OpenAI в историческия спор с „Ню Йорк таймс“ за това може ли човешкото творчество да бъде използвано за обучение на изкуствен интелект без разрешение.
Клуни говори пред журналисти във Венеция, където на 2 септември получи почетния „Златен лъв“ за цялостно творчество.
Още по-лошото е, че се подкопава доверието“, каза той. Според него, когато хората свикнат да питат за всяко изображение „това истина ли е?“, следващата крачка е да започнат да отхвърлят като фалшификат и онова, което действително се е случило.
Тъкмо това е един от най-тревожните ефекти на дийпфейк технологията. Проблемът вече не е само, че може да бъде създаден убедителен видеозапис на политик, актьор или обществена фигура, който никога не е съществувал. Самото съществуване на технологията позволява и обратното – автентичният запис да бъде обявен за изкуствено генериран.
Клуни разказа, че наскоро е разговарял с водещи разработчици в областта на изкуствения интелект и не е останал убеден, че съществуващите предпазни механизми могат да догонят скоростта, с която технологията се развива.
„Всички работят трескаво по въпроса, но все още не съм видял кой знае какъв напредък“, каза актьорът.
С характерното си чувство за хумор той обясни и какво означава AI за самите актьори: „Бих искал да избегна участието си в реклама за тампони 20 години след смъртта ми.“
Шегата всъщност докосва един от най-сериозните конфликти, които разтърсиха Холивуд през последните години – кому принадлежат лицето, гласът и изпълнението на един актьор, след като технологията вече позволява те да бъдат възпроизвеждани практически безкрайно.

Холивуд вече се защитава от „безсмъртните“ актьори

Изкуственият интелект беше една от причините за големите стачки на сценаристите и актьорите в Холивуд през 2023 г.
Страхът тогава изглеждаше почти фантастичен: статист може да бъде сканиран веднъж, да получи заплащане за един ден, а студиото след това да използва цифровото му копие във филми десетилетия наред.
Три години по-късно този спор вече е част от колективните трудови договори.
През юни 2026 г. членовете на актьорската гилдия SAG-AFTRA одобриха нов договор с големите студиа, който допълнително ограничава използването на „дигитални реплики“ и т.нар. синтетични изпълнители.
Основните принципи на гилдията са три: изрично съгласие на актьора, справедливо заплащане и контрол върху начина, по който се използва неговият образ и неговото изпълнение.
Новите правила вече уреждат дори случаи, които само преди няколко години звучаха като научна фантастика – цифрово копие, създадено без физическо сканиране на актьора, AI дублаж на чужд език, използване на биометрични данни и възможността дигиталната реплика на актьор да продължи да „работи“, докато истинският човек стачкува.
Сценаристите водят подобна битка. Според договора на Writers Guild of America изкуственият интелект не може да бъде считан за сценарист и текст, произведен от AI, не може да бъде използван за отнемане на авторски права или възнаграждение от човека, написал произведението.
От 2026 г. студиата вече са задължени да уведомяват гилдията, ако предоставят произведения на сценаристи за обучение на комерсиални AI системи.

Появи се и първата AI „актриса“

Междувременно въпросът, който доскоро беше теоретичен, вече се материализира на екрана.
Тили Норууд е изцяло генериран от изкуствен интелект персонаж, представян като виртуална актриса. През това лято беше обявено, че тя ще има централна роля във филма „Misaligned“.
Новината предизвика нов спор в Холивуд: може ли нещо, което никога не е изпитвало страх, любов, загуба, умора или сценична треска, изобщо да бъде наречено „актьор“?
Тили няма детство, биография или тяло. Тя не чака на кастинг, няма лош ден на снимачната площадка и няма нужда от хонорар. Съществува като код и изображение.
Затова спорът далеч надхвърля въпроса дали AI ще отнеме работните места на актьорите. Той стига до фундаменталния въпрос какво всъщност наричаме изкуство – технически убедителния резултат или човешкото преживяване, което стои зад него.

Клуни: Опасността за журналистиката е още по-голяма

Клуни обаче не ограничи предупреждението си до киното. Според него AI навлиза в момент, когато журналистиката вече е отслабена от друга тенденция – концентрацията на медийна власт в ръцете на малък брой свръхбогати собственици.
„Най-богатите хора в света в момента притежават „Вашингтон пост“, Туитър и повечето източници, от които черпим информация, а това буди тревога“, каза той, визирайки Джеф Безос и Илон Мъск.
„Състоянието на журналистиката постоянно се променя, постоянно е подложено на предизвикателства. Но аз вярвам, че информацията все пак ще намери начин да излезе наяве.“
Думите му идват на фона на безпрецедентна криза на доверието.
Според глобалния Digital News Report 2026 на Института „Ройтерс“ към Оксфордския университет едва 37 процента от анкетираните в 48 държави заявяват, че по принцип вярват на новините – най-ниското ниво, откакто изследването измерва този показател през 2015 г.
В Съединените щати доверието е паднало до едва 25 процента.
Същевременно 62 процента от хората по света казват, че се тревожат дали могат да различат истинското от фалшивото съдържание онлайн.
Точно в тази среда AI започва да се превръща и в посредник между журналистиката и читателя.
Вече 10 процента от анкетираните използват чатботове с изкуствен интелект за получаване на новини, а сред хората под 35 години делът достига 16 процента.
Но доверието в новини, получени чрез AI, е едва 20 процента.
Получава се парадокс: хората все по-често използват технология, на която все по-малко вярват.

Само 12 процента приемат новини, написани изцяло от AI

Още по-красноречиви са данните на Института „Ройтерс“ за отношението към използването на AI вътре в редакциите.
Само 12 процента от анкетираните се чувстват спокойни при идеята новината да бъде произведена изцяло от изкуствен интелект. При новина, създадена изцяло от журналист, този дял е 62 процента.
Хората приемат сравнително спокойно AI като помощен инструмент – за превод, корекция, обработване на големи масиви от информация – но отношението се променя рязко, когато машината започне да замества журналиста или телевизионния водещ.
Причината е проста: журналистиката не е само производство на текст.
Тя предполага отговорност за написаното, избор кое е важно, проверка на източниците и в крайна сметка човек, чието име стои под публикацията.
Алгоритъмът няма репутация, която може да загуби.
Reuters вече има специален екип, който проверява дали снимките са истински
Самата агенция Reuters, която предаде изказването на Клуни, наскоро описа как се е променила ежедневната работа на журналистите заради AI.
Агенцията разполага със специализиран екип за визуална проверка, който ежедневно изследва стотици снимки и видеоклипове.
Журналистите проверяват кой е заснел материала, метаданните му, атмосферните условия в конкретния ден, сателитни изображения и други независими доказателства, за да установят дали кадрите са истински.
Причината е именно бързият напредък на генеративния AI: изображения, за чието създаване преди няколко години бяха необходими специалисти и сериозен бюджет, вече могат да бъдат направени за секунди.
Това означава, че част от журналистическия труд вече не е просто да открие изображението на дадено събитие, а първо да докаже, че събитието на снимката изобщо се е случило.

Битката за журналистиката се води и в съда

Почти символично, само часове около изказването на Клуни във Венеция администрацията на Доналд Тръмп се намеси в един от най-важните съдебни спорове за бъдещето на журналистиката и изкуствения интелект.
Американското министерство на правосъдието застана на страната на OpenAI и Microsoft в делото, заведено от „Ню Йорк таймс“.
Вестникът обвинява компаниите, че са използвали милиони негови статии без разрешение и без заплащане, за да обучат своите AI модели. Правителството на САЩ защитава обратната теза – че подобно обучение може да се счита за допустимо „fair use“ и че развитието на американския изкуствен интелект е въпрос не само на икономическа конкурентоспособност, но и на национална сигурност.
„Ню Йорк таймс“ отговори, че позицията на администрацията поставя интересите на могъщите технологични корпорации над тези на хората и организациите, които създават съдържанието.
Този съдебен спор поставя фундаментален въпрос и пред киното, музиката, литературата и журналистиката: може ли човешкото творчество да бъде превърнато в безплатна суровина за машините, които след това започват да конкурират хората, създали тази суровина?
Венеция започна с филм за Мърдок – и разговор за края на старата журналистика

Има и любопитно съвпадение.

83-тият кинофестивал във Венеция, на който Клуни отправи предупреждението си, беше открит с „Ink“ на Дани Бойл – филм за възхода на Рупърт Мърдок и превръщането на британския „Сън“ в масов таблоид.
Филмът се връща към 1969 г., когато една нова медийна философия преобръща старата британска преса.
Повече от половин век по-късно Бойл вижда паралел със сегашната трансформация на медиите – само че този път революцията не идва от нов вид вестник, а от технологични платформи и изкуствен интелект.
Така още в първия ден фестивалът във Венеция се оказа необичайно съсредоточен върху един въпрос, който на пръв поглед е далеч от киното: Кой контролира разказа за действителността?
Някога това бяха издателите и собствениците на телевизии. После дойдоха социалните мрежи и технологичните платформи. Сега към тях се добавя алгоритъм, който може едновременно да пише текста, да създаде снимката, да произведе гласа и да постави в кадъра човек, който никога не е заставал пред камера.
Именно затова предупреждението на Джордж Клуни е по-голямо от поредния холивудски спор за новите технологии.
Въпросът вече не е само дали изкуственият интелект ще замени актьори, сценаристи или журналисти.
Въпросът е какво се случва с обществото, когато самото доказателство престане автоматично да бъде доказателство.


Гласове