Джовани Додзини откри "Дилмано, дилберо"

Най-голямата изненада, която очакваше италианския писател Джовани Додзини в България, се оказа, че любима негова песен, която години наред е смятал за италианска, е българска, при това народна песен, научи ДУМА от ИК "Персей".

Джовани искаше да се похвали пред българския си издател, че се пее за България от времето на промяната в популярна италианска песен и му я пусна от ютюб на мобилния си телефон. И когато издателят му я запя, писателят беше страшно изненадан: "Ама ти я знаеш?! Откъде?"

Отговорът на този въпрос заличи дългогодишната му илюзия, че този хит от 90-те години на ХХ век, със заглавие "Pipero", е роден в Италия. Защото става дума за популярната "Дилмано, дилберо" от шопския фолклор.

Джовани Додзини направи кратко литературно турне в България, за да представи, както ДУМА писа, българското издание на най-успешния си роман - "И Бабукар водеше колоната" (изд. "Персей", превод Весела Лулова Цалова). Премиерата на книгата му, отличена с Наградата за литература на ЕС през 2019 г., беше в литературния клуб "Перото" в НДК. След това писателят участва във фестивала "Пловдив чете". Имаше и среща в библиотеката в Костенец. Гостуването му беше със съдействието на Италианския културен институт.

Романът "И Бабукар водеше колоната" е изключително актуален с темата за мигрантите, поднесена чрез четивен сюжет - два дни четирима мигранти вървят в индианска нишка по пътищата на провинциална Италия.

"Съдбата на емигрантите е една и съща навсякъде по света. Трудностите, с които се сблъскват моите герои, приличат на тези, с които се сблъскват и българите в Италия, но има една разлика - те са чернокожи. Това е голяма разлика! Много сериозен проблем за италианското общество е постколониализмът. Италианският колониализъм е по-малко коментиран от този на Англия и Испания, защото е бил в по-лека форма - от края на XVIII век до Втората световна война. В африкански страни като Сомалия и Либия италианците са донесли много разрушения и смърт. Разбира се - и експлоатация. Всичките тези ужасни неща сега се опитват да бъдат представени в Италия като нещо смешно, забавно, защото италианците се възприемат като смешни, весели хора, които не биха могли да убиват и да изнасилват жени в Етиопия. Но този проблем започва да се осветлява в Италия в последно време - има интелектуалци и писатели, които обръщат внимание на този тъмен период от историята на Италия. За мен това е особено важно, защото това минало започва да се чете по различен начин. Или както казва Бертолт Брехт в едно свое стихотворение, аз не се срамувам от песните на другите, аз пея моя собствена песен", споделя Джовани Додзини.