Един бие тъпана, друг събира парсата

Оня ден проправителствена газета свенливо разказа на своите читатели как Симеон Дянков спасил неизвестна картина на художника Васил Стоилов. Докато обхождал мазето на финансовото министерство, ковчежникът на държавата открил платното, превърнато в дървен плот, върху който чиновниците от ведомството "си режели нещо" (я луканка, я кой знае какво!). След което Дянков отупал праха от шедьовъра на именития майстор, дал да го реставрират и по-късно гордо го окачил върху стената на своя кабинет! Нещо повече - тези дни той украсил офиса си с още едно платно, току-що дошло от реставрация...
Прочее, за тази нова страст на финансовия гуру съобщи още преди година самият Вежди Рашидов, който тогава извести родната ни общественост, че Дянков започнал да колекционира картини от български автори.
Разбира се, в това няма нищо лошо. Тъкмо напротив и обратно - похвално е, че в душата на американския възпитаник е припламнала колекционерска страст, просветнала е в душата му някаква българска искрица. Както е похвално, че Симеон Дянков е сред запалените фенове на "Под прикритие" и новото българско кино, пламенен любител на археологическите находки, на културния туризъм и антикварните издания, пръв приятел на Пернишкия театър. Това, че корифеят на Световната банка по антикризисни политики и питомец на Мичиганския университет се изживява като колекционер на шедьоври и старинни реликви антики, е дори чутовно!
А я си представете, че министър Дянков изтараши още веднаж мазетата на финансовото министерство и открие някое неизвестно досега платно - я на Майстора, я на Мърквичка, върху което парнаджиите или бодигардовете на ведомството са праскали карти или са си рязали мезето... Тогава? Е, ми тогава министърът ще си окачи още една картина в кабинета, а Вежди ще изхлипа: "Казвах ли ви аз, че един ден и Симеон Дянков може да стане почетен член на СБХ?!" Ами да - защо пък да не може, след като единият бие тъпана, а другият събира парсата. И без друго е известно, че в Българско всичко е възможно!