Един човек в кухнята на властта

Когато през 1949 г. Фридрих Дюренмат пише своята пиеса "Ромул Велики", той я определя като историческа комедия и не скрива, че прави аналогия с Третия Райх. Създадена като пародия на класическите трагедии, пиесата не само звучи актуално за всички политически режими, но и както подобава на несъмнено превърналите се в класика творби, се оказва вечна и по тематика, и по прозрения в бъдещето, и по наглед дребни детайли от конкретността. Сюжетната линия проследява гибелта на Западната Римска империя, изправена пред разрушителното нашествие на варварите. Обаче императорът Ромул Велики спокойно очаква унищожението въпреки опитите на министри и придворни да го убедят и принудят да предприеме решителни мерки срещу нарастващата опасност. Но Ромул Малкия, който в хода на действието се превръща в Ромул Велики, предпочита да остане в своята крепост, да похапва и да отглежда домашни птици, не предприема никакви действия за спасението на държавата и така спокойно и уверено става последният император.
Политическа сатира - това е най-адекватното жанрово определение на тази пиеса, която поставена тук и сега, а по-конкретно на сцената на Малък градски театър "Зад канала", проблематизира, при това умно, интелигентно и оригинално, политическата мимикрия, късогледството или студения цинизъм на "изпечените" политици. А също така и въпросите за оцеляването в битките на фанатиците на каузата или на прагматици, проблемите за това, че обикновено малкият скандал в държавата прикрива големия, за преформатирането на обикновения човек, попаднал в кухнята на властта.
В ролята на Ромул Герасим Георгиев-Геро наистина е блестящ и в иронично-патетичното трактуване на своя образ, и в светкавичното преминаване от комедийния детайл към драматичното обобщение, че умният политик винаги се отнася с доза ирония към себе си и мястото си в историята. А историята за гибелта на една империя винаги е изпълнена както с очарователно-смешни фанатици като римския воин Емилиан на Бойко Кръстанов, така и с прагматици като вожда на варварите Одоакър на Петър Калчев или проспериращия дизайнер Ений Невус Руф на Вежен Велчовски, който има пари да купи Римската империя и да я "спаси", при условие че получи ръката на дъщерята на императора Рея в изпълнение на Весела Бабинова.
Спектакълът на Бина Харалампиева е ярък, истински театрален, по брехтовски внушаващ и внушителен в сатирично-гротескната си стилистика. Сценичната среда е дело на Чавдар Гюзелев, костюмите - на Мариета Ценова, а песните е написал Асен Аврамов.

Герасим Георгиев-Геро в ролята на Ромул
Императорът и вождът на варварите правят политика - Герасим Георгиев-Геро и Петър Калчев
В империята всичко е спокойно - сцена от спектакъла
Модни съвети за императрицата - Василена Атанасова в ролята на императрица Юлия, Вежен Велчовски (Ений Невус Руф) и Евгени Будинов (Зенон)