Един съвременен магьосник на 50
Юбилейна изложба на Ангел Герджиков е подредена в авторитетната пловдивска галерия "Възраждане"
/ брой: 69
Ангел Герджиков (1969) е пловдивски художник и това е чест за Града на художниците. Живее в Пловдив, завършил е тукашната Художествена гимназия "Цанко Лавренов", след това и Великотърновския университет, специалност живопис, при проф. Николай Русчуклиев. Това, което го прави различен и узнаваем, е привидната лекота на таланта му. Сякаш приказните магични истории, които той разказва с всяка своя картина, са нарисувани с едно почти невидимо махване с четката. Това е голямо качество - да не се чувстват от зрителя творческите мъки и усилия, да се радваш и разтваряш в багрите и рисунъка - с неподражаемото червено, уникално синьо, вълшебно зелено на Ангел Герджиков.
В тези априлски дни той чества своята 50-годишнина в популярната и авторитетна пловдивска галерия "Възраждане". Красимира Алексиева отдавна го е открила и включила сред предпочитаните художници на галерията. Неслучайно в книгата си "Пътят на художниците" тя пише за него: "В творбите му няма тъга и мъка - ярките и силни багри звучат фанфарно и празнично. Възхищението на твореца от силата и красотата на природата търси апогея във всяко платно, във всеки сюжет, във всеки цвят. Изумителна е способността на Ангел да съпоставя тоновете един на друг и да създава естествена чиста хармония на цветността. Контрастните цветове сякаш са създадени един за друг, не могат да съществуват един без друг. Всъщност това е магията на Ангеловия талант - да си играе с багрите като дете със стъклени топчета."
Сегашната му изложба, озаглавена "Забравени следобеди", е обещание отпреди 7 години, за което постоянно са му напомняли галеристите майка и син Красимира и Сим Алексиеви. "Една вдъхновена празничност прелива от картина в картина, приказката е започната и няма край." Скупчени къщи с ветрилата на дърветата и персонажи с брьогелови лица шетат кротко и весело сред тази вълшебна природа, радват се на живота, свирят, пеят, летят като Икар-и със своите самоделни дървени криле и в плетени кошове. В поднебесния свят взорите им са вперени нагоре към небесните тела над тях.
