Един вид Велика Арабска революция

Михаил Маргелов,
депутат

Исках да започна класически: “в празничния ден градските улици като че ли станаха по-широки”. Но случващото се в арабските страни не прилича на празник. Така че е по-уместна друга баналност: “светът замря вцепенен”.
Коментаторите от медиите не могат да кажат нищо разбираемо. Политическите анализатори и учените-ориенталисти също не ни радват със задълбочени оценки на случващото се. Срамежливо се спотаиха Министерствата на външните работи и разузнаванията на практически всичките държави: изглежда посолствата и постоянните представителства са пропуснали това, което е зреело в арабския свят от десетилетия. Арабската революция няма свои Троцки и Бакунин, Торес и Грамш, Сиенфуегос и Насър, Либкнехт и Люксембург.
Народът излезе на улицата. Аллах зае място в лозунгите и на властта, и на опозицията. Като че ли са разцепваха светските режими. Но в рамките на тези светски режими властите реализираха върхушечни, или по-точно повърхностни имитационни модернизационни проекти. При това те използваха ислямските умения в своите модели и технологии на властване. Но дори и протестиращите против тях скандират: “Няма друг Бог, освен Аллах!..”
Интернет стана “колективен пропагандист и агитатор”; за разлика от “оранжевите” баталии от 90-те години, телевизията изпълнява само спомагателна функция. Туитър – това е днешната “Искра”, блогърите - нейните куриери.
Опитите на свалените лидери да поставят на тяхно място алтернативни, но зависими от тях водачи, и то не само идеологически, но и биологически синове, няма да успеят. Не се забелязват сред протестиращите и тези, от които през последните години не без основание беше прието да се страхуват, - радикалите”, стремящи се към властта”. Нима “слагайки си пояс ставаш шахид!?”
Едва ли трябва да се обвиняват външните сили за случващото се. Вашингтонският RC ли? Задкулисният свят ли? Или пък ЦРУ в прегръдка с Мосад? Мисля, че всички заподозрени в заговора най-малко с тревога гледат “Ал-Джазира” на английски език. Не можеш да оцветиш Великата арабска революция в един цвят – оранжев или зелен.
В редиците на въстаниците е и безработната младеж без ясни представи за каквато и да било идеология. Има и анархисти-синдикалисти с портрети на Че Гевара в Тунис, и леви с червени знамена в столицата на Йордания, и мюсюлмански и християнски лидери в Кайро, и опитни политици, по-рано сервилни към управляващите режими, а сега под страх от възмездие – близо до протестиращите в Тунис и Египет. Има и военни в Тунис, Египет и Либия, най-накрая припомнили си, че и те са част от народа.
Всички ги обединява едно - те излизат на улицата поради сходни за всички “пламнали” страни проблеми: безсрамна корупция, неработещи социални механизми, неубедителност на управляващите партии, ниски заплати и пенсии. „Пламват“ като цяло не бедните, а целите страни. Алжир изнася природен газ, Либия - нефт, Мароко - фосфати, всяка страна нещо произвежда и продава. Но хората се умориха да чакат отговора на въпроса къде отиват парите от износа на национални богатства.
Наскоро бях в съседство на относително спокойните сега страни – членки на Лигата на арабските държави и Африканския съюз. Опитвахме се да зададем въпроси на лидерите на тези страни за причините за събитията. Наложи ми се да слушам манифести за подривната роля на САЩ, Израел и някои неправителствени организации. Това е от една страна. А от друга - признаване на факта на различията в поколенията. Двадесетгодишните не са избирали тези, които управляват вече трето десетилетие. Но всички отговори са обединени от тоталното неразбиране на случващото се. Защо? Как? Къде е нашия елит? Елитът се оказа офшорен. И откъсването му от народа е толкова чудовищно, че просто не се налага да се говори за общи ценности и интереси.
Днес не можем да предскажем кога и как ще завърши Великата арабска революция. Кога и къде я очакват неминуемите за всяка Велика революция Вандей или 37-а година. Но най-тревожното е, че ние не можем днес да отговорим на въпроса: кой е следващият? Можем безкрайно да гадаем, но в международната политика, както и навсякъде, всяка безкрайност има свой предел.

Авторът е председател на международния комитет на Федеративния Съвет на РФ