Един живот в три епохи

...и днес

Кап. Константин ДИНКОВ-ЛЬОНИ,

писател, Свищов

Ние, вашите дядовци, бащи и майки, не трябваше да строим тази държава. Трябваше да я оставим във вида, в който беше при Борис III, цар български, със схлупени кирпичени къщички, с десет малки фабрики, с много работилнички и едно примитивно земеделие, със срутена от англо-американците столица, с изостанал и неграмотен народ - гладен, гол и бос...

Роден съм през тридесетте години на XX век, сега съм на 87 години и животът ми премина през три епохи - монархия, социализъм и криворазбрана "демокрация". Малко сме тези, родени и расли през монархическата епоха в бедна земеделска държава с 10 процента богати и 90 процента бедни, гладни, голи и безработни. Преживяхме една от най-жестоките войни - Втората световна, но днес демократичните историци пишат само хубави неща за Фердинанд и Борис III. Зачеркнаха с лека ръка зверствата, които налагаха над българския народ. По царско нареждане убиваха, бесеха, затворите бяха пълни с хиляди български патриоти, като много от тях не можаха да видят родината си свободна, увиснали по бесилките на селските мегдани. 

Много мога да напиша за жестокостта на тази царска особа, за руините, в които бе превърната нашата столица след американските бомбардировки, за избитите граждани, за хилядите напуснали я и отправили се към провинцията. Ще спомена и за полицейския час, за купонната система, за хляба, който ядяхме, направен от трици и малко царевично и пшенично брашно. 

От България се откъснаха хиляди квадратни километра земя. Спирам, приключвам с тази епоха, оставила в мен много спомени - от лоши по-лоши. Така протекоха моите детски години - в бедност и мизерия, а в разкош - за богатите семейства.

Когато пиша за продължението на живота ми в новата епоха - социализма, дъхът ми спира. Каквото и да напиша за нея, е само като прашинка, преминала през моите години. Участвах в

строителството на нова държава 

която от бедна земеделска страна се превърна в цветуща, икономически напреднала България. Малко сме останали тези, които положихме основите на една богата, просперираща страна. Започнахме да строим с голи ръце, с лопати и кирки, с колички и вагонетки. Бях бригадир две години, когато се строеше Проходът на републиката Хаинбоаз. С бомби разбивахме скалите, с кирки и лопати товарехме вагонетките, а вечер ръцете ни бяха изранени, но, въпреки трудностите, никой не се отказваше.

Вечер край лагерния огън ехтяха нашите младежки песни. Заводи и комбинати, болници, училища, детски градини, почивни станции растяха като гъби. Имахме безплатно и задължително образование, безплатно здравеопазване и много придобивки за народа. Строихме язовири, напоителни системи, нямаше го и онова дребно и раздробено селско стопанство, земята се обработваше механизирано, а не с дървените рала. България стана рай, развита индустриално, с модерно земеделие, на едно от първите места по образованост на населението. Имахме престижни университети, където се обучаваха студенти от цял свят, учените ни бяха на висота, бяхме първи и в спорта.

Българските стоки и земеделски продукти се изнасяха в целия свят. България цъфтеше от ден на ден, тя ставаше по-красива благодарение на нашия съзнателен, образован и културен народ. България бе огледало, в което се оглеждаха всички страни, наричаха я Българското чудо. През 1944 г. населението на страната ни беше около пет милиона, а 1989 г. станахме близо десет милиона благодарение на далновидното 33-годишно управление и тогавашната политика. Страната ни се пазеше от елитна армия, добре обучена и въоръжена. Турската и гръцката армии, взети заедно, бяха два пъти по-малобройни от нашата, която опазваше сигурността, границите и спокойствието на богата социалистическа страна, наречена България.

Ще спомена накратко и за тази "демократична епоха" след 1989 г., в която живеем вече тридесет и една години. Тогава огромна синя вълна заля страната ни, но днес я няма, утихна за няколко години и изчезна. Оттук тръгна една неразбрана, но доходна, демокрация, ръководена от

крадливи и алчни политици 

които създадоха силна мафиотска държава с цел да ограбват и унищожават богатствата на изграденото в нашата социалистическа България. И това го направиха за тридесет години, сринаха почти всичко, от хиляди заводи оцелелите сега се броят на пръстите на двете ни ръце. Хазната бе ограбена, заличено бе всичко, от близо десет милиона население през 1989 г. сега сме едва шест. Ние 45 години строихме и построихме богата страна с образовано население и завиден стандарт на живот, а сегашните политици заличиха и изопачиха социалистическата ни история, за която днешното младо поколение нищо не знае, за нея слуша само от своите баби, дядовци, бащи и майки.

Виновните, които ограбиха, унищожиха и продадоха на Европа и Америка нашата красива страна, са много. Започна от Желю Желев - първия президент на тази лъжлива демокрация и председател на СДС. След него се заредиха не един и двама престъпници, крадци и ликвидатори. Ще спомена и следващия президент Петър Стоянов, който нищо не направи за страната ни, министър-председателите Филип Димитров и Иван Костов - главните ликвидатори на селското ни стопанство и индустрията. След тях като броеница се наредиха некоронованият цар Симеон II, който обеща да оправи страната ни за 800 дни, а оправи себе си. В момента пак избрахме "котка в чувал" да ни управлява и да не стане като при царя.

Съвсем доскоро бяхме в 

режима на самозабравил се диктатор

управлявал страната ни дванадесет години. Създателят на партия ГЕРБ и неин председател Бойко Борисов, а и Цветан Цветанов. Избраха си и президент - Росен Плевнелиев. Основната тяхна цел, поставена от чуждите им господари, явно е пълното унищожение на българския народ. Разпродадоха се и малкото останали мощности на нашата индустрия, природни богатства, златната ни земя. Никой не разбра къде отидоха милиардите, отпуснати от Европа за развитие на България. А и как да разберем? Та нали големите пари се разпределят от управляващите и отиват при техните приближени кръгове и фирми. А колко милиарди са изнесени и в кои чужди банки - едва ли ще разберем някога.

Знаем как преживяхме тези дванадесет години под диктата на ГЕРБ и Борисов. Разчистваше неудобните, избра си президент, на когото постоянно дърпаше ушите, а подчинените му целуваха ръцете, козируваха и го хвалеха. През това време страната напуснаха над два и половина милиона българи, като повечето от тях са младежи, работоспособни, в разцвета на силите си. Днес тук се шири глад и безработица, демографската картина е ужасяваща и много скоро от Европа ще изчезне един древен народ, българският. 

Мисля, че ерата на управление на диктатора Борисов не е изчезнала, всички знаем на какво е способен той.

Изправени сме пред нови избори, нека помислим за нашите деца и внуци, и да подкрепим президента Румен Радев и БСП. Може ли да бъдат защитени интересите и правата на обикновените хора, да няма бедни и богати, да се изправи и укрепне разрушената ни страна, да има щастлив, образован, здрав и весел народ? Може, но както е тръгнало - надали...