Една сутрин на Бойко Борисов

Премиерът се събуди с неприятно усещане. Беше сънувал, че Станишев се връща на власт и увеличава пенсиите, които той след това ще трябва да плаща. Потрепери от ужас. Заради това веднага се прекръсти. За здравето на Барозу и за еврокомисарите. Себе си остави най-накрая - помоли Началника и днес да му прати лентички за рязане и си пусна телевизора.
По телевизията антиправителствени журналисти пуснаха 5-секунден репортаж за протест за неизплатени заплати. Борисов се разгневи. Какво ли не направи за този народ - магистрали, метро, полицейски акции, а те - гладни били!
Звънна на Цветан Цветанов.
- За какъв глад говорят бе, Цецоу?! Нали имат дрехи на гърба си - ами ще си продадат якетата и ще заложат учебниците на децата в заложни къщи, пък ще нахранят. Аз като нямам учебници, някой пита ли ме как живея?
Затвори телефона гневен. После си спомни, че не е споменал другото си божество днес. И веднага му написа есемес. На руски. Той гласеше: "Здравствуй, Анжела". Реши, че това е достатъчно. На немската канцлерка щеше да й хареса. Все пак дори и тя не изпълняваше немската конституция по-съвестно от него (стр. 2).
Пусна си друг сутрешен блок. Отново изтръпна от възмущение. Някакъв от опозицията говореше по телевизията. Премиерът се разгневи. От проклетата опозиция твърдяха, че нямало свобода на словото. И то, въпреки, че той лично се бе разпоредил един път на две години да им дават думата за по 15 секунди. Неблагодарнци.
Разстроен Борисов реши, че няма да ходи на работа. Отиде направо на обедното мачле. Ама не се качи в метрото с простолюдието.
Да не е луд.