Едно голямо нищо

Деси ВЕЛЕВА

След години на очакване как ще се оползотворят 80 млн. лева за въвеждане на така наречената тикет система в София, дойде време за равносметка. С милионите се предвиждаше да бъдат инсталирани хиляди устройства за валидиране, да се монтира видеонаблюдение в превозните средства, билетите и картите да се купуват с банкови карти и мобилни устройства, а финалът трябваше да се ознаменува с напълно нова и по-справедлива тарифна политика.
Години не стигнаха на общинарите да преценят дали цената на пътуването да зависи от изминатото разстояние или от времето. И докато се чудиха, спретнаха едно голямо нищо, за което сега събират мнения от столичани.
Така нареченият билет за време всъщност е най-обикновен билет с бонус за прекачване. Формално, столичани не губят от нововъведението, а само печелят, тъй като досега, така или иначе, за две превозни средства трябва да си купят два документа. Вероятно и това е търсеният ефект от авторите на измислицата - да не кажат хората, че се вдигат цените за билетче.
По данни на самата община, едва 10 на сто от пътуванията стават с еднократен билет. Това означава, че новият документ 30+ ще удовлетвори твърде малко пътници. Защо тогава да пипат тази цена? Ако тя се вдигне, хем ще има недоволство, хем печалбата на кметството ще е твърде малка. Затова оттам се опитват по по-хитър начин да достигнат до скрито вдигане на цените чрез премахване на един много ползван документ - едномесечна карта за една линия. Така хората ще са принудени да си купуват карта за всички линии на повече от двойна от досегашната тарифа. А печалбата за общината хич няма да е символична.
Така че цялата гюрултия около революционната тарифна политика всъщност е подмолно увеличаване на цените на пътуванията и опит предварително да се вземат колкото може повече пари от столичани чрез абонаментни карти.