Едва 7% от жилищните сгради у нас са енергийно ефективни

Едва 7% от жилищната площ в страната е в съответствие с актуалните нормативни изисквания за енергийна ефективност. Това показва доклад по поръчка на МРРБ за подобряване на енергийните характеристики на жилищните сгради.
703 978 обитавани жилищни сгради трябва да бъдат санирани, се казва още в документа. Извършиен е и анализ на националния жилищен фонд. Целта е да бъдат предложени икономически ефективни политики и мерки за неговото обновяване.
Събраните данни показват, че общият брой на обитаваните жилищни сгради в България е 1 365 898. За около 25% от тях санирането не е целесъобразно, защото са от кирпич, камък, дърво и други и са амортизирани.
Според доклада нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 сгради от семеен тип и 500 общежития. Препоръката е в периода до 2030 г. политиката за подобряване на енергийната ефективност да бъде приложена към всички групи жилища. Сградите с лоши енергийни характеристики са 91% от необновените, като тези, при които разходът на енергия е най-висок, са 18 на сто.
Към момента 7% от жилищата са в нормите за енергийна ефективност. Това включва строителството след 2010 г., което отговаря на съвременните европейски изисквания, както и обновените сгради по различни програми в периода 2007-2020 година.
За останалите сгради следва да се разработят мерки за подобряване на енергийната ефективност. Новото е, че се препоръчва създаване на „ветрило“ от програми, насочени към решаване на различни проблеми и нужди. Например, отделни програми за саниране на блокове и на къщи, програма за подобряване на конструктивната устойчивост на сградите, преди въвеждането на мерки за енергийна ефективност, програми за въвеждане на единични мерки за енергийна ефективност, там където е невъзможно или нецесъобразно дълбоко обновяване и други. Според авторите на изследването това ще даде по-добри резултати от една програма, която се опитва да реши всички проблеми, уточнява БГНЕС.
Анализите показват, че съществуват редица пречки за обновяване на жилищния фонд в България. На първо място 97,6% от жилищата са частна собственост, а 60% от населението живее в многофамилни сгради, в които решенията за обновяването им зависят от съгласието на всички собственици. Сериозна бариера е и различното финансово състояние на живущите. Хора в т. нар. „енергийна уязвимост“ има навсякъде, което би затруднило процеса при необходимост от съфинансиране. Понятието „беден собственик“ е добре познато във всички страни от бившия социалистически лагер, но у нас е най-остро изразено.
Това създава необходимост от разработване на устойчив модел за финансиране на санирането. Препоръката на авторите на доклада е моделът да включва 3 компонента: безвъзмездна финансова помощ с различен размер в зависимост от целите на програмата и нивото на постигната енергийна ефективност; улеснен достъп до кредитен ресурс от търговските банки, осигурен чрез създаване на финансови инструменти за споделяне на риска. Това ще стимулира навлизането на банковия сектор на този пазар чрез отпускане на дългосрочни и безлихвени кредити за собствениците; предоставяне на допълнителна целева помощ чрез отделен механизъм като мярка за осигуряване участието на собствениците с ниски доходи.