Ефимерното изкуство на мълчанието

Най-новата премиера на Театър 199 е виртуозната пантомима "Пиеро", авторски спектакъл на Александър Илиев. Изградено в стила на класическата френска пантомима, представлението е посветено на един от нейните емблематични герои - бедния Пиеро. Пиеро разказва своята, изпълнена с приключения, романтика и невероятни обрати, съдба - комична и трагична. В началото той полита сред прекрасно красиви пеперуди, но сетне, когато открадва жълтици, е преследван и гонен по нощните улици на неприветливия град. Пиеро намира начин да се вмъкне на бал в аристократичен дом и се опитва да спечели сърцето на благородна дама. Но дали тя не е само сън? Пиеро жадува за любов и е искрен като слънчев лъч, но в отчаянието му се таи и тъмна сянка. Действителността се намесва безмилостно. Ще успее ли Пиеро да й се опълчи само с добро, или ще му е необходимо и злодейство?
Изкуството на пантомимата събужда всички сетива, предизвиква фантазията и показва как смайващо от въздуха невидими предмети придобиват плът, как изящно безмълвният език на тялото може да изгради чудеса от хумор и тъга на сцената. В своя спектакъл Александър Илиев използва теми и сюжети, изпълнявани на сцената на френския театър "Фюнамбюл" ("Въжеиграчите") от великия мим Жан-Гаспар Дебюро (1796-1846). Синтезът между италианската комедия дел`арте и френската фарсова и площадна традиция ражда нов жанр. Театралната критика от онова време го определя като "мелопантомима", "пантомима, родена от музиката". Популярността на този наистина уникален театрален жанр прескача рампата на "Фюнамбюл" и успява да завладее света. Една вечер трима приятели се разхождат безцелно по "Тампл" - булеварда на артистите и крадците в Париж. Говорейки за изкуство, влизат наслука във "Фюнамбюл" и са смаяни от изпълнението на младия Жан-Гаспар Дебюро. Срещат се с него зад опърпаните кулиси и със сълзи на очи му благодарят, че за два часа са били в рая. Двама от приятелите са писателите Виктор Юго и Теофил Готие, а третият - геният на театралната критика Жул Жанен.
Последният от компанията става редовен посетител на "Фюнамбюл". Няколко години по-късно той написва биографията-бестселър "Театър за двадесет су". В представленията на "Въжеиграчите" езиковата бариера липсва и те се превръщат в безспорен фаворит за театралните ценители.
Наследниците на Дебюро се оказват достатъчно талантливи - сред тях са Етиен Декру (1898-1991), който създава граматиката на модерната пантомима, блeстящият Жан-Луи Баро (1910-1994) и може би най-известният - Марсел Марсо (1923-2007), и пренасят ефимерното изкуство на мълчанието до началото на ХХ век. А Александър Илиев го представя в най-добрата му форма на българска сцена.

Александър Илиев в авторския си спектакъл "Пиеро"
Снимки Александър Нишков