ЕК реши антиген тестовете да се приравнят към PCR-ите

Скоро България ще признае и бързите тестове. Приравняването на бързите антигенни тестове към PCR-ите е решение на ЕК от 3 декември 2020 година, обяви в ефира на БиТиВи проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Преди два дни излязоха нови дефиниции на случаите за приравняване на тези тестове. Това не сме го възприели, но ако го възприемем, много по-лесно ще бъде прието от населението, смята той.

Всеки положителен антигенен тест обикновено се доказва в последствие с PCR. Трябваше през ноември да започнем с изписването на PCR с направление, но нещата стават бавно, призва Кантарджиев.

Всички мерки и усилия досега бяха, за да дочакаме добра ваксина. Сега, тъй като вече започна да се говори срещу ваксините, хубаво е да представяме хората, които казват своите мнения "за" и "против". Аз, специално, освен директор на Нациналния център по заразни и паразитни болести, съм председател на т.нар. експертна комисия по контрол на ваксинопрофилактиката към министерство на здравеопазването. Ние предлагаме на министъра колко ваксини да се купят всяка година, кои да са препоръчителни и задължителни. Досега не сме се издънвали във ваксинационната политика у нас последните години, подчерта проф. Кантарджиев. Но предупреди: "И сега някой ако се изцепи – ами аз няма да се ваксинирам, и 20 000, които го гледат, ще си кажат, ами щом той няма да се ваксинира, и аз няма да се ваксинирам. Преди да послушате някого, първо го питай: "На тебе каква ти е квалификацията, какво ти е образованието?", посъветва журналистите проф. Кантарджиев. "Щото сега ако трябва да говоря за дамска мода, прощавайте, няма да съм голям експерт."

Няколко важни уточнения за ваксината срещу COVID-19: След регистрацията на васкината от Европейската агенция по лекарствата този месец, означава, че горе - долу на следващия ден ваксината на Pfizer ще тръгне към България. А януари ще се случи същото и с ваксината на Moderna, обясни професорът.

 "Това е една солидарна политика на ЕК, така че - когато немският гражданин има достъп до ваксини, в същия момент и българският гражданин ще има достъп до ваксини. Когато Холандия, където 70% се ваксинират за грип, има ваксината и България ще я има."

 "Лошото е, че така сме натоварени с брой починали и приети в болница, но човешката душа има нужда и от спокойствие и красота. Хората трябва да знаят, че ваксините са нещо полезно, което ще спаси положението. Те опасни не могат да бъдат. Опасността е в това, че могат да създадат имунитет само за една година или имунитетът да е такъв, че само да се изкара по-леко вирусът. Аз ще се ваксинирам и чакам с нетърпение", допълни професорът.

Кантарджиев обясни подробно и различните видове ваксини, които България ще получи:

Първата група ваксини са на базата на РНК, тя влиза с ваксината и стига до най-близките клетки, които приемат мастните капчици с ваксината и така клетките започват да произвеждат Т-клетъчен имунитет, който е много важен при вирусните инфекции. Moderna - американската ваксина - прави от десетилетия такива ваксини. Това е най-модерната в момента технология. Това са първите ваксини, обясни Кантарджиев.

Втората група - от ДНК на коронавируса се вкарва в друг вирус и се имунизират хората с жив вирус. Западните учени са направили такава ваксина - която е аденовирус на маймуни - не е опасен за хората. А руснаците го правят с човешки вирус - който прави аденовирусните инфекции, които всяка есен изкарваме. Когато влезе в организма, той започва да произвежда такива антивирусни тела, каза той.

Третата група - неживи ваксини, дават ти белтъка на този антиген готов, подчерта той.

За петте фази на ваксинацията:

"Планът за ваксинация на България е хубав с тези 5 стъпки, защото когато ваксините излизат постепенно, така и ние ще можем постепенно да обхванем необходимите групи с подходящата за тях ваксина, обясни Кантарджиев. Засега до края на януари ще имаме достъп до РНК-ваксините. Те са най-подходящи за хората, работещи в здравната помощ, аптекарите, лекари". 

Ваксините са спасили много хора и се надявам сега да направят нещо. Какво да направят? Да направим така в обществото – да се създаде един имунитет и да отпадне този страх от заразяването и да спрем да чуваме за близки хора – болни и умрели, подчерта професорът. Засега контакт с вируса има около 10-15% от нашето население.

На 150 000 души регистрирани болни – предполагаме няколко пъти повече са безсимптомните, които не знаят, че са били болни. И имаме няколко стотин хиляди хора, които са били в контакт с вируса. 10-15% това е недостатъчно. Трябва имунитет да има някъде около 70% от населението, поне да спадне до такава степен разпространението,ч е да хващаме отделни случаи – клъстъри – в отделен офис, училище, обясни той.

"От 14 ноември имаме едно кратко плато и имаме намаляване на случаите. В София случаите са с около 25% по-малко. Това веднага го усетихме. Предишните седмици имахме до 80% позитивни от пробите от една болница от провинцията например", обясниКантарджиев.