Екокриза
/ брой: 186
Въздухът си отровихме, през зимата малки и големи градове не могат да дишат от мъгли и пушеци. Водата от чешмите тече или мътна, или с уран. Гори и поляни са превърнати в незаконни сметища. Досега само морето търпеше мръсните канали да се изливат директно в него, но дойде време и то да е на прага на истинска екологична катастрофа. Вече седмица някой се почесва по перчема и се чуди няма ли да се вдигне нивото на морето, та да се премести сам заседналият кораб, пълен с азотен тор. Може би за институциите е достатъчно, че плавателният съд е чужд и едно изчакване на собствениците му сами да вземат мерки е било разумен вариант в първия момент. Колата обаче е на път да се прекатури, даже наполовина вече се е обърнала, и лъсна грозната истина за безсилието, липсата на готовност и координираност на отговорните ведомства да се справят с надвиснал сериозен екопроблем.
Картините с разливащ се в морето тор, развалени машини, продънени кофи, заседнали баржи можеха да предизвикат смях, ако не бяха толкова трагични. Те обаче са следствие от дългогодишна липса на поддръжка на техника и кадри, способни да се справят с една или друга ситуация. Поредицата от провалени опити за преодоляването на кризата през последнити дни изясни състоянието на цял сектор, който трябва да реагира адекватно и бързо при аварийни ситуации.
А кой и защо не е следвал начертаните действия и правила е въпрос, който трябва да се разнищи веднага след преодоляването на критичната ситуация и виновният да си носи последствията от действията или бездействията. Дано само жертва да не стане морето и неговите обитатели. Както и онези български туристи, които все още са му верни, не са се отказали да го навестяват през лятото и не са кривнали към прозрачните води на чуждите морета.