Експресът на властта

Учители и родители тези дни пак са изправени на нокти в очакване на дълбокомъдрени управленчески решения за бъдещето на учениците. Цялата образователна система е добре запозната с похватите на третиране и планиране от страна на властта и ужасът от несигурната присъда е повсеместен. 

За да увеличи напрежението, когато здравните власти планират затваряне на училищата, нечия чиновническа глава пусна през Регионалното управление по образование на София поредната спешна анкета до родителите. За няколко часа те трябваше да отговорят какви са нагласите им за преминаване на децата от началното училище в дистанционна форма на обучение. Пълен шок! Това е единствената реакция, която може да предизвика подобна неадекватна стъпка, направена в напълно неподходящ момент. Единственото, което предизвика тя, бе хаос, раздразнение, недоумение, водещи до агресивни вербални прояви от родителите. 

Какво точно питат чиновниците? Какво искат да знаят и защо им е да го знаят? Как с експресни допитвания очакват да разберат нечии нагласи и ще си правят ли труда да ги тълкуват? Или просто търсят начин да прехвърлят отговорността другиму? Това стана много модна тема в последно време - друг да реши, друг да поеме риска и накрая друг да отнесе наказанието. Пореден пример за тотално, завършено безсилие от държавни институции, от които очакваме да правят политика и да управляват системата. Тя обаче не е като експресен влак, който бърза за някъде, уж трябва да е по-комфортен и да осигурява по-добри условия. На практика бързината никога не е била приятел на образователния процес. 

Господа управляващи, координирайте си решенията, предначертайте действията си и планирайте... Защото няма по-лоши и зли същества от разлютените майки. Даже Алибегов не им е конкуренция. Ще ви скочат и ще ви съборят.