Електронното управление - много ентусиазъм, скромен резултат

В края на февруари Европейската комисия (ЕК) публикува актуални данни за състоянието на цифровизацията сред страните членки. Индексът DESI (Digital Economy and Society Index) показва степента на навлизане на цифровите технологии в обществото и бизнеса. Той е моментна снимка на уменията за ползване на интернет, извършването на дейности в мрежата - от четене на новини до пазаруване, как се развиват ключови цифрови технологии (електронни фактури, електронна търговия и т.н.) и цифрови обществени услуги като електронно управление и електронно здравеопазване. България, както обикновено, дели последното място с Румъния. Цифровите обществени услуги са направлението, в което страната ни е с най-лош резултат. С оценка 0,24 при средно за ЕС 0,47

трайно сме закотвени на дъното

В някои страни тези услуги са всекидневие и рутина. В Дания например 69% от потребителите на интернет са използвали формуляри в мрежата, за да изпращат информация до публичните органи. У нас те са едва 13% при средно за ЕС 33%. Но да оставим Дания и да погледнем къде стигна Естония (виж каре) - страната, която в края на ХХ в. нито беше специализирана в информационните технологии като България, нито имаше претенции в този бранш. Факт е, че тя тихо, без особен шум, с последователност и фокусирана работа направи гигантски иновационен скок, изграждайки електронно управление в услуга на гражданите си.
Индексът DESI е поредното доказателство за провал на политики и управляващи през годините. Той потъна в информационния поток и бе оставен встрани от общественото внимание. Ако се питате защо, част от отговора е в недалечната 2011 г. когато през м. септември е учреден Съвет за електронно управление с председател Бойко Борисов и членове вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. В стенограма от заседание на Министерския съвет, проведено на 31 август с.г., Борисов казва: "Говорил съм с него (с премиера на Естония - б.а.) какво от електронното правителство могат да ни дадат безплатно и ще настоявам, ако може, и да ни даде и експерти, които като дойдат тук, за да можем да го внедрим много бързо. Важно е да се интегрира и да започне да работи в следващите шест месеца до година максимум..." Нито година, нито две, че дори три, даже и четири стигат електронното управление да стане факт. Което си е

откровен провал на Борисов

независимо признава ли го или не.
Формално, началото на електронното управление е поставено през 2002 г. със Стратегията за електронно правителство, приета с Решение на МС  на 28 декември. В нея са записани три цели: а) предоставяне по електронен път на административни услуги за бизнеса и гражданите; б) разширяване на технологичните им възможности за участие в държавното управление; в) създаване на комуникационна и информационна среда за ефективно и прозрачно функциониране на държавната администрация. Индикаторите за успешност са взети от заложените в плана "Електронна Европа" и включват предоставяне на 20 основни административни услуги - 12 за гражданите и 8 за бизнеса. Към август 2003 г. са реализирани едва 3 от тях: търсене на работа при бюрата на труда; заявления в полицията (напр. за кражба); обществени библиотеки - Народната библиотека и "Дора Габе" в Добрич.
В доклад на Координационния център по информационни, комуникационни и управленски технологии (КЦИКУТ) от декември 2005 г. четем, че в общи линии начертаното от 2002 г. е изпълнено, но администрацията няма капацитет да въведе електронното управление. Година по-късно съобщение от Икономически форум гласи: "Според министъра на държавната администрация Николай Василев електронното правителство е преминало начален период през 2002 г., последван от двегодишен тестов период на системата, а реалното й начало ще е през 2006 г. Министър Василев отбеляза, че сме на последно място по развитие на информационното общество сред страните членки и кандидат-членки на ЕС, като амбицията на правителството е да изпреварим половината от тях."

Никого не изпреварваме, дори и не настигаме

Нито един елемент от централната инфраструктура на електронното правителство не функционира, констатира КЦИКУТ в анализа си от 2009 г.
В началото на 2010 г. все пак някаква видима стъпка е направена. Единният портал на електронното правителство http://egov.bg става публично достъпен, а политиците продължават с обещанията. През май 2012 г. Валери Борисов, зам.-министър в МТИТС, заявява, че очаква реални резултати в областта на електронното управление до края годината. След него през 2013 г. в Талин Росен Плевнелиев прогнозира, че буквално за година и половина можем да направим чудеса. С малко уточнение - ако България си гарантира европейско финансиране. През 2014 г. министър Данаил Папазов предвижда "ускоряване на процесите на разработване на предоставяне на електронни административни услуги на гражданите", а Даниела Бобева обявява, че през март 2015 г. трябва да имаме работещо електронно управление, което да предоставя най-масовите услуги онлайн. Трябва, но няма.
Електронното управление все още е само на книга (от 562 администрации едва 14 предлагат комплексни електронни административни услуги; в страната има 4455 регистъра, но само 5,5% от тях са достъпни по електронен път), нищо че е "ускорявано", приоритизирано и поставяно под специалния надзор на премиер и дузина министри в годините. Вместо него имаме Стратегия - втора поред, Пътна карта и форуми, които всяка година дискутират как ще го въвеждаме. Преди седмица например се проведе 16-ата конференция по електронно управление. Темата за обсъждане беше "Трансформиране на администрацията в посока добро управление". През 2014 г. 15-ата конференция дискутира "Стратегическа политика за работещо e-управление", а година преди това "Е-управление в услуга на гражданите". Миналия четвъртък и президентът за пореден път трупа имидж, давайки насоки от парламентарната трибуна за електронни обществени поръчки, здравна карта и услуги.
Безспорното в този мегапроект е, че се е превърнал в

черна дупка, в която потъват милиони

Колко точно е трудно да се каже. "Средствата, които са похарчени за въвеждане на електронно правителство, сигурно са няколко пъти повече от тези, които е похарчила Естония", подозира Томислав Дончев (Стенограма на заседанието на МС от 31 август 2011 г.). Според Даниела Бобева към 2014 г. за електронно управление са дадени около 300 млн. евро. Преглед на Регистъра на обществените поръчки сочи, че сключените договори за ИТ в периода 2000-2011 г. са 3187 на обща стойност 473,4 млн. евро, или близо 1 млрд. лева. Според експерти от компютърния бранш тази сума за 25 г. е над 2 млрд. лв. Тук влизат и милионите, дадени за станалия нарицателно за гаф софтуер на данъчните, правен от южноафриканския клон на френската фирма "Бул", както и за софтуера на здравната каса. В Пътната карта за 2014-2020 г. са заложени нови близо 400 млн. лв.
Електронното управление е сред приоритетите на кабинета "Борисов-2". Резултатът от дейността на първия кабинет на ГЕРБ излезе наяве тези дни, сочи ги индексът DESI. Какви ли ще са "постиженията" на този?  



Примерът на Естония
От 2000 г. чрез личните си карти с чип, сложени в електронен четец, естонците се свързват с електронния портал на електронното правителство. Към днешна дата те ползват над 4000 административни услуги от всяка точка на света. Денонощно. Без почивен ден. 86% от гражданите не обикалят гишетата на администрациите, не се срещат с чиновниците и не си късат нервите, провокирани от зле разписани процедури, сърдити бюрократи или срив в системата на конкретното ведомство. 96% ползват цифрови рецепти, 92% от данъчните декларации (2010 г.) са подадени през мрежата, 99% от банковите преводи са направени чрез интернет банкиране.
С личната карта с чип естонците могат да подадат данъчна декларация, да извършат разпоредителна сделка пред нотариус с движимо или недвижимо имущество, да регистрират фирма, да платят билет в градския транспорт (в Талин) или годишен риболовен билет. Те могат също да проследят дали някой е гледал здравното им досие, полицейското досие и как правителството използва личните данни и информацията във файловете им. Електронният код от картите се признава от банките в Естония и с тях може да се прави електронно банкиране. Всичко това от домашния компютър или от която и да е част на света, достъпна за интернет. Същото може да бъде направено и през мобилния телефон, в който има специална СИМ-карта. Картите се преиздават на всеки 5 години. Собственикът им не плаща никакви такси за електронната си идентификация.  Гражданите на Португалия, Белгия, Латвия и Финландия имат също такива карти с чип, които са признати в Естония. 
С тези карти от 2005 г. естонците имат право да гласуват онлайн за президент, парламент и местна власт. Загубените лични карти и СИМ-карти за телефони се блокират за секунди след позвъняване на безплатен телефонен номер. Властите агитират хората да си направят електронни пощи. Веднъж активирани, комуникацията между администрацията и гражданина тече само оттам. Няма хартиени съобщения за дължими данъци, талони за глоби, наказателни постановления. Адресната регистрация престава да има значение, както и постоянният, и временният адрес.
Естонците не плащат лицензи за софтуер. Всичко е тяхна разработка. Те са изградили и онлайн електронните административни услуги на Финландия, Катар, Оман и Литва.