Елисавета Багряна - възторг, удивление и признание

Бележитата наша поетеса Елисавета Багряна обогати и издигна българската поезия до забележителни поетични върхове.
Тя е родена в София на 29 април 1883 г. Произхожда от семейство на чиновник. Баща й Любомир Белчев често сменял службата си и се местел със семейството си от град на град. Това дало възможност на малката Елисавета отрано да опознае родината си и да я обикне за цял живот.
През пролетта на 1905 г. Елисавета пристига в Търново със семейството си и с шестте си по-малки братя и сестри. Заедно със семействата на други техници и инженери те квартируват в новото селище под Търново, застроено по протежение на Дълга лъка, край пътя за село Дебелец. Тук те са заети със строежа на презбалканската железопътна линия. Баща й е преместен на работа като домакин на строежа.
Всяка сутрин с шест шейни децата, които живеят в селището, тръгват за Търново на училище. Елисавета всеки ден също пътува до Търново като ученичка. Тогава едва 14-годишна, запленена от буйните води на Янтра, борещи се с пропукващите ледове при настъпващата пролет, тя написва първото си стихотворение. Този край, с чудната природа, исторически забележителности и с първите поетични трепети и вълнения оставя дълбоки следи в нейното сърце и душа. Поезията става нейна съдба за цял живот...
След като завършва гимназия, една година тя работи в село Автане, Ямболско. Завършва Софийския университет по специалността славянска филология и отново учителства няколко години в гимназиите на Враца и Кюстендил.
Първите си творби тя печата през 1916 г. През 1916 г. под писателския си псевдоним Елисавета Багряна, тя подбира най-добрите си творби, които е написала в продължение на 20 години, и ги представя на българските читатели в стихосбирката си "Вечната и святата". Огромната читателска аудитория и критиката проявяват много голям интерес. Посрещат стихосбирката с възторг, удивление и признание. Младите четат стиховете й с голямо желание, въодушевление и вълнение. Учат ги наизуст. Когато се появяват книгите й: "Звезда на моряка", "Сърце човешко" и "Пет звезди", вече името й на творец на магическото слово се нарежда наред с имената на нашите най-изявени поети и писатели.
През 1924 г. Ран Босилек й предлага да стане сътрудничка на редактираното от него списание "Детка радост" и оттогава, макар и не много често, Елисавета Багряна не забравя и децата. За тях тя написа приказно чудни стихотворения и песни, които са събрани в книгите й "Търкулната годинка", "Чудната елха", "Обичам те, родино" и  "Детски дни щастливи".
С тези свои творби, пълни с преклонение и възхищение към родните красоти, тя доставя истинска наслада и радост на малки и големи читатели.