19 Юни 2024сряда21:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Ивайло Калфин:

Енергийните сметки трябва да са поносими за хората

Българското правителство е длъжно да потърси по-добра договореност за компенсациите за АЕЦ "Козлодуй", заяви българският евродепутат

/ брой: 69

автор:Кристиела Симеонова

visibility 2137


"Мярката с облагането на депозитите в кипърските банки е изключително непродуктивна и глупава"

"По време на управлението на ГЕРБ нямаше никакъв диалог, имаше страх в хората"


- Според енергийния комисар Йотингер регулация на цените на тока не е желателна. А същевременно прогнозите за цените на енергийните носители не са много обнадеждаващи. Той предлага държавата да се бори с енергийната бедност чрез социални системи, предоставящи на хората, които не са в състояние да си плащат сметките за електроенергия и отопление. Съгласен ли сте с това становище, г-н Калфин?
- Има резерви в цената на електроенергията, но тези резерви не са големи, при това са свързани с регулацията. Ако регулаторният орган по-добре работи, ако се създадат възможности за прозрачност в цените, енергийна борса, за което се говори, то тогава много по-понятни и предвидими ще бъдат цените на енергийните носители. Така че там има резерви, включително и за тяхното намаляване, но те не са големи, както казах. Всъщност големият проблем е ножицата между доходите на хората и цените на енергоресурсите. Когато не могат да се свалят цените на енергоресурсите или поне да зависят от правителството, би трябвало да се потърси другият вариант и да се компенсират тези, които не могат да си плащат сметките.
- Как според вас трябва да се намали енергийната бедност?
- Енергийната бедност би трябвало да бъде свързана с поносимост на сметките за енергия. Знаем, че повечето българи се стремят първо да си платят сметките и задълженията и след това живеят с това, което им остава. А то не остава нищо почти. Действително енергийните сметки трябва да бъдат поносима част от бюджета на хората. Цените на енергията въобще няма как да се определят в България, те зависят от международните пазари. И тук е ролята на правителството да подпомага тези, които не могат да си позволят консумацията на енергия в някакви минимални размери.
- Как ще коментирате новия регламент за компенсациите за предсрочно затворените осем атомни реактора в България, Литва и Словакия? 
- Регламентът дава правното основание за изразходването на средствата. Той не определя колко ще бъдат тези средства. Това е решение, което се взима на Европейски съвет от правителствените ръководители. На последното заседание, когато през февруари се уточниха параметрите на бюджета до 2020 г., за България бяха определени 260 милиона евро, което е изключително недостатъчна сума. Това е една трета от средствата, които са ни необходими. Но регламентът дава по-скоро механизмите, по които тези средства ще се харчат. В този аспект има значителни промени за България. Това, което се предлага, е тези средства да не могат вече да се използват за омекотяване на икономическите загуби от затварянето на АЕЦ "Козлодуй" и всички разходи, свързани с енергийна ефективност и т. н., няма как да се плащат от тези средства. Те ще могат да се използват само и единствено за преки дейности за изваждане от експлоатация на реакторите. Европейската комисия вече минава към нещо, което можем да определим като ръчно управление - дава се на държавата списък от дейности в началото на годината, които могат да се финансират, и в края на годината това, което е извършено, се финансира. Всъщност решенията, които се взимат независимо и самостоятелно в България, вече са много по-малко.
Две са положителните неща в този регламент. Първото е един текст, за който успяхме да се преборим, в който компенсациите не само че няма да свършат 2020 г., за което имаше доста силен натиск, а допълнително ще се направи преценка за необходимите разходи през следващи периоди. Така че се отваря вратата за допълнителни компенсации. 2030 г. е срокът, който България си е поставила, за приключване на този въпрос.
Второто нещо, което се прие с този регламент и е положително, е свързано с това, че отпадна задължението, за което настояваха няколко политически групи, България, както и Литва и Словакия да строят хранилища за отработено гориво. Нещо, което е изключително скъпо. А в България имаме има сравнително малко енергийни и ядрени мощности.
- Споменахте, че компенсациите за АЕЦ "Козлодуй", заложени за периода 2014-2020 г., са крайно недостатъчни. Какво може да направи българското правителство в тази насока - евентуално предоговаряне?
- Европейският парламент отхвърли тази бюджетна рамка и тя при всички случаи ще трябва да бъде предоговаряна с и между страните членки. Българското правителство би трябвало да се възползва от отхвърлянето на рамката от парламента и да потърси по-добра договореност. Само за сравнение ще кажа, че ние бяхме поискали 450 милиона евро. А над 800 милиона евро ще са ни разходите до 2020 г. Така че тези 260 милиона не стигат доникъде.
- Най-актуалната тема, свързана с Европа, тази седмица безспорно е ситуацията в Кипър. От тройката кредитори прибягнаха до прецедент, изисквайки налагането на еднократен данък върху депозитите - доста несправедливо искане. Това предизвика вълна на негодувание в цяла Европа...
- Аз имам чувството, че някой нарочно се опитва да направи в Кипър огромен проблем. И това е както Европейската комисия, така и някои решения на кипърското правителство. Когато в една държава, в която банковият сектор носи основната част от икономиката, започнат да се атакуват депозитите на хората и банковия сектор, така се срива цялата икономика. В продължение на дни банките са затворени, банкоматите спират да дават на хората средства, настава паника, а банковата система е изключително крехка по отношение на доверието. Няма банкова система в света, която да издържи на масово теглене на депозити. Изтеглянето на депозити буквално ще срути цялата банкова система. Абсолютно несправедливо беше решението за облагане на депозитите, особено ниските, защото на практика на хората им се вземат 2-годишните лихви, които биха получили от своите депозити.
Кипърските банки пострадаха от това, че бяха принудени да отпишат облигации в гръцки книжа, които бяха взели. Тогава Европейската комисия пое ангажимент да помогне на такива банки, а сега виждаме, че отговорността се прехвърля на вложителите, и то на дребните вложители, които нямат никакво отношение към стабилността на банката. Всички тези действия водят, за съжаление, до най-лошия вариант - паника, масово теглене на депозити, а това ще доведе до тежки сътресения в кипърската банкова система.
- Въпреки че от еврогрупата заявиха, че кипърският данък върху банковите депозити няма да се повтори, какви последици би имал този прецедент в останалите страни членки?
- Всички видяха, че мярката с облагането на депозитите е изключително непродуктивна и глупава. Между другото може да се направи някакъв паралел с така миналото през известни дебати, но общо взето безболезнено решение в България за облагането на доходите от лихви, защото то също се отнася до някои стари инвестиционни решения - дългосрочните депозити, на практика човек не е очаквал да плаща много повече, отколкото е предвиждал. Но не е такъв начинът за справяне с икономическата криза. Особено когато това е основната част от икономиката.
- Кои според вас са сценариите пред Кипър?
- В банковата система има един единствен и много работещ метод и той е финансиране на банките, така че да няма паника. Кипърските банки трябва да бъдат отворени и да знаят вложителите, че във всеки един момент могат да разчитат на спестяванията си. Тази ликвидност би трябвало да бъде осигурена от Европейската централна банка. И това трябва да стане максимално бързо.
- Да се върнем на родна земя. Как ще коментирате първите дни на служебното правителство?
- Приоритетите, особено тези, които му постави президентът, очевидно надхвърлят възможностите на едно служебно правителство, включително и министър по електронно правителство, заместник-министър по малки и средни предприятия и т. н. Това по-скоро спада към частта PR. Служебното правителство направи няколко грешни хода, но бързо се поправи. Всъщност основният критерий за работата на служебното правителство ще бъде как подготвя изборите. И аз не бих го посъветвал да пипа дългосрочни проекти и програми, още по-малко да ангажира държавата - било с дългове, било с дългосрочни назначения и т. н. В крайна сметка това правителство няма парламентарен контрол, няма парламентарна подкрепа и би трябвало да е много ограничено в това, което прави.
Трябва да се възстанови диалогът в страната. Виждам, че премиерът започна да прави подобни консултации. По време на управлението на ГЕРБ нямаше никакъв диалог, имаше страх в хората. Но когато хората излязоха на улицата, се видя, че дяволът не е толкова черен и че ГЕРБ не са толкова страшни. Определено това, което липсва, е нормален политически диалог, с участието на гражданското общество във взимането на решения. ДОсега прекалено много решения се взимаха на едно място. Служебното правителство трябва да промени атмосферата и да създаде действително повече диалог в страната. Нека да изчакаме още няколко седмици и ще видим какво всъщност прави служебното правителство.

Още няма консенсус за Фон дер Лайен

автор:Дума

visibility 329

/ брой: 114

Масови призиви за оставка на Нетаняху

автор:Дума

visibility 334

/ брой: 114

Западът вижда в Китай заплаха, а не партньор

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 114

Канзас заведе дело срещу "Пфайзер"

автор:Дума

visibility 272

/ брой: 114

Без надежда

автор:Александър Симов

visibility 306

/ брой: 114

Между образованието и бедността

автор:Аида Паникян

visibility 280

/ брой: 114

Нормално ли ви е?

visibility 315

/ брой: 114

Политкоректност

автор:Марин Милашки

visibility 277

/ брой: 114

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ