Еничари в Евросъюза

Няма по-щастлив от мен, защото не работя за българската държава. Днес започва среща на върха, на която основна тема ще бъде промяната на Лисабонския договор, но също и дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г. Както винаги колегите от представителства на страните членки ме каниха на брифинги преди срещата. Много харесвам британските брифинги. Доста неща се казват пределно ясно, така че изобщо не бях изненадан, когато през октомври Дейвид Камерън поиска съкращения за бюджета за 2011 г. - британският посланик ни бе предупредил два дни по-рано.
Излишно е да казвам, че брифинги в българското постоянно представителство няма. Но пак от британците разбрах, че българският министър Симеон Джанков, така му викат тук, понеже така си пише името на визитките, им обещал, че ще подкрепим Лондон за силно намален дългосрочен бюджет на ЕС.
Моля, попитах, защото това не го повярвах. И британците така питали, защото на всички е ясно, че като бедна страна България няма интерес бюджетът на ЕС да бъде орязван. Очакваните съкращения са в областта на регионалните и структурните фондове, от кохезионната политика, точно там, откъдето се надяваме да получим малко кислород за икономиката си. Увериха ме, че Джанков наистина потвърдил, че позициите ни с Лондон съвпадали. Лондон иска 20% орязване на бюджета за сметка точно на споменатите фондове. Джанков даже казал, че ако Лондон се притеснява да каже някои по-твърди неща, България ще вземе думата вместо добрата стара Англия.
Полша е в авангарда на тези, които се борят за запазването на бюджета на ЕС в приблизително същия вид като сега. Полски дипломати ми се бяха оплакали, че не получават никаква подкрепа от България, все едно, че интересите ни не съвпадат. Първоначално си бях помислил, че просто Борисов не се интересува от темата за бюджета, защото изцяло се е вторачил в Шенген. Но сега ми просветна. Ние просто сме еничарите в Евросъюза.
И всъщност не съм изненадан. Защото сме единствената държава в света, в която правителството работи без парламентарен мандат и в която всяко нещо е резултат от импровизация. Завчера взех интервю от външния министър на Литва Аудрониус Ажубалис. Той координира политиката на своята страна с регионалната група на северните и балтийските държави, като след това парламенът му дава мандат. За срещата на върха, която започва днес, парламентът му е поставил условието промените в Лисабонския договор да не затруднят членството на страната му в еврозоната. Ние сме в същото положение, в смисъл, че тези промени могат да доведат до точно такива усложнения, но правителството действа без мандат и абсолютно никой не задава въпроси. Затова не се учудвайте, ако се окаже, че позициите ни съвпадали с тези на Великобритания, Холандия и Дания, а не на Полша или Словакия.
Впрочем каквото и да обещава Джанков, англичаните също не му вярват, защото, когато дадени позиции не са подкрепени с парламентарен мандат, цената им е съмнителна. Целият процес на българската евроинтеграция протече без мандат. В този смисъл, нищо ново под слънцето. Опит за мандат имаше само веднъж, през ноември 2002 г., когато Народното събрание реши да приеме условието закриването на реакторите в "Козлодуй" да не предхожда членството в ЕС. Тогава обаче Соломон Паси се усети и се изстреля в Брюсел, където подписа затварянето на главата енергетика часове преди парламентът да гласува мандата. Разликата сега е, че парламентът е съвсем обезличен и няма да намери сили дори за подобно начинание.
Прави ми впечатление също, че липсва регионална координация - източноевропейските страни, които имат почти едни и същи интереси, не координират своите позиции. И нищо чудно, че Литва си сверява часовника със Стокхолм и Хелзинки, а не с Варшава. Ажубалис каза, че страната му приема за нормално умерено намаляване на дългосрочния бюджет на ЕС, предвид вътрешнополитическата конюнкура в много страни от ЕС. В смисъл, че когато режеш националния бюджет заради кризата, нормално е да приемеш съкращения и в този на общността.
Аз лично имам друга теза. Бюджетът на Евросъюза не може да бъде сравняван с този на отделните държави. Първо, той е много малък, само един процент от брутния национален доход в ЕС. Второ, той се отнася за области, в които ЕС има добавена стойност. Може да се направи сравнение с леката кола - ако искаш да ограчиниш бюджета си за нея, можеш да я караш по-малко и да спестиш от бензин. Но ако решиш да пестиш от маслото, язък за икономията, защото моторът ще се повреди и за ремонт ще платиш повече.
И макар че от първи януари започва унгарското председателство на ЕС, като през втората половина на годината щафетата поема Полша, не е ясно дали тези две страни са способни да си подават топката. По принцип унгарското председателство би трябвало да е полско и обратното. В смисъл, че когато дадена страна е председател, тя няма право на национална позиция, а е нещо като конферансие за останалите. Но тогава друга приятелска държава може да излезе напред. Полша веднъж го направи по време на чешкото председателство през първата половина на миналата година. Дали това ще бъде възможно и сега? Липсата на единство между Варшава и Будапеща по въпроса за цената на пенсионната реформа в отчитането на бюджетния дефицит не вещае нищо добро. В началото седем източноевропейски страни плюс Швеция имаха еднакви позиции. След това две черни овце, Унгария и България, потърсиха собствени решения.