19 Март 2024вторник13:29 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Еньовден е – слънцето играе, билките са магични

автор:Дума

visibility 3022

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно “грабенето” (краденето) и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал “краденето”. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери “житомамницата” вече “обрана”. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от “мамници”.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е “хаталия”, “аталия” (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” — за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. С еньовските билки, според народните вярвания, се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

БСП призова за връщане на мандата

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 52

По-ниски сметки за парно в София за февруари

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 52

Декларация до 1 април - 5% отстъпка от данъка

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 52

Измами с мними служители на БНБ

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 52

Путин с рекордна победа на изборите

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 52

Косово настройва ЕС срещу себе си

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 52

Ердоган призован да остане президент

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 52

Накратко

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 52

Банален карнавал

автор:Александър Симов

visibility 93

/ брой: 52

Футбол в стаичка

автор:Марин Милашки

visibility 96

/ брой: 52

Нови правила с новите промени за шофьорските книжки

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 52

България загуби свой достоен син

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 52

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ