Ентусиазмът в първите дни на Свободата

Пак се връщаме към онези паметни дни, когато изненадващо за противника на 27 юни 1877 г. на 4-5 км източно от Свищов първите части на 14-а пехотна дивизия и 4-та стрелкова бригада на Руската армия под командването на генерал-майор Михаил Драганович Драгомиров стъпват на българска земя. От тук започва великият освободителен поход, преминаващ през Плевен, Шипка и София до историческото Сан Стефано.

Иван Вазов описва ентусиазма при  посрещането на Александър II в Свищов по разказ на очевидци. Императорът бил придружен от наследника - главнокомандващия Николай Николаевич, от Горчаков и Игнатиев. Възторгът бил неописуем. Викове, китки, сълзи от радост. Иконом поп Христо го поздравил с реч. Александър II минал през улици, поръсени с цветя, и се отправил към черквата, яхнал черен кон, за да благодари на Бога за великата победа.

... "Аз не бях честит да видя императора тогава, - пише Вазов в разказа "Първите дни на свободата", - но го видях вече в Букурещ на 14 май, когато влазяше, посрещнат от стохиляден народ, из които аз, скрит, плачех от лудо възхищение, и за да дам отдишка на бурния накип на чувствата си, написах същия ден Одата на императора Александра".

Вазов описва облеклото, лицето, благостта и неизразимото величие на императора в Букурещ, седнал в колесницата с румънската княгиня под дъжд китки и гръмотевиците на "ура". А също - че никое сетнешно поколение няма да изпита съдържателния живот на тогавашното поколение, преживяло тежки борби и ужаси, както и възхищението му от знаменитите думи на Александър Втори: 

"Да бъде свободна таз земя!"