ЕС е най-големият политически успех на XX век

Негово Превъзходителство Джон Роуън е роден на 18 октомври 1948 г. Завършил е колеж "Тринити" в Дъблин през 1971 г. От 2010 г. е посланик на Ирландия в България. На 14 октомври започва кариерата си в Министерството на външните работи на Ирландия като трети секретар в дирекция по стопанството. От октомври 1976 до януари 1979 е трети секретар в посолството на Ирландия във Вашингтон. До септември 1983 г. представя страната си пред ЕС като първи секретар в Брюксел. Бил е първи секретар в посолствата на Ирландия в Бейрут и Багдад, както и главен консул в Сан Франциско. От април 1992 г. до юли 1996 г. работи в частния сектор в САЩ. След това е съветник в дирекция "Политика" на Министерството на външните работи в Ирландия. За кратък период е ръководител на дирекция по правата на човека. След това е посланик в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и ЮНЕСКО.


"Трябва да работим за постигане на стабилност. Нужни са програми и такива структури, които да позволят на икономиките да се развиват така, че да са способни да отвръщат на трудностите"

"Един от проблемите, пред които са изправени евролидерите днес, е т.нар. дефицит на демокрация. Всичко, което се случва в Брюксел, трябва да се отнесе по-близо до хората, за да могат те да се почувстват част от целия процес"


За седми път на 1 януари 2013 г. Ирландия ще поеме председателството на Европейския съвет, което ще съвпадне с 40-ата годишнина от приемането на страната в съюза. За приоритетите, които си поставя ирландското председателство, покачването на безработицата в Европа, което се превърна в трайна тенденция, и бъдещето на ЕС, с посланика на Ирландия в София г-н Джон Роуън разговаря Кристиела Симеонова.

- Ваше Превъзходителство, бихте ли представили основните приоритети на ирландското председателство на Европейския съвет?
- Най-важните приоритети пред нашето председателство са стимулирането на растежа и създаването на нови работни места, повишаването на конкурентоспособността, качеството на образованието, предотвратяването на социалното изключване - изобщо всички онези фактори, които ще стимулират възстановяването на икономиките. Ние ще се постараем да направим всичко необходимо за постигане на желания от всички ефект. Но това не са само приоритети на нашето председателство, всички европейски страни се стремят към това. Възстановяването на конкурентоспособността и стабилността - това е най-важната задача, която трябва да изпълнят правителствата, за да стимулират икономиките и да се избегне попадането от криза в криза. Трябва да работим за постигане на стабилност. Нужни са програми и такива структури, които да позволят на икономиките да се развиват така, че да са способни да отвръщат на трудностите. През последните години ЕС преминава през криза и не искаме това да продължава.
- Евролидерите не успяха да се споразумеят за бюджета на общността за следващите 7 години. Какви са последствията от това забавяне?
- Най-важното, което трябва да постигнат държавите членки на ЕС в този момент, е да се споразумеят относно дългосрочната финансова рамка за 2012-2020 г. За съжаление това не се случи по време на кипърското председателство. Не беше тяхна грешка, разбира се. Но всички сме убедени, че през януари ще бъде постигнато споразумение. Смятам, че в политически аспект сме много близко до постигане на споразумение. Административната част на бюджета е най-критична - трябва ли да се правят някои съкращения в администрациите във всяка страна членка или не.
По принцип председателството не играе толкова основна роля в тези преговори. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой е човекът, който събира заедно всички предложения, върху които се градят преговорите. Разбира се, ще му бъдем от полза в приготовленията за срещите на Европейския съвет, ще работим заедно с неговия екип. Това ще бъде нашата основна роля и искрено се надяваме, че ще бъде постигнато споразумение през януари. Защото в противен случай последиците ще бъдат доста сериозни. Липсата на споразумение прави планирането в дългосрочен план на практика невъзможно, тъй като средствата по европейските фондове ще се отпускат спрямо бюджета от предишния период.
- Ирландия, за разлика от редица други европейски страни, начело с Гърция, се справи добре със спасителната си програма и върви бавно към възстановяване. Как страната ви го постига? Как се стигна до помощта от ЕС и МВФ?
- Нашата икономика имаше доста стабилна и надеждна основа. Нямахме големи структурни проблеми. Проблемът дойде от банките, които допуснаха много големи грешки, а и не само те, и твърде много пари, твърде много кредити бяха инвестирани в имотния сектор и броят на новопостроените къщи и офиси достигна неимоверни величини. Банките отпускаха много лесно заеми, а хората от своя страна искаха да живеят в собствени жилища. За разлика от германците и французите например, които са свикнали да живеят под наем, с ипотеки, ирландците предпочитат да си имат собствено жилище. Хората нямаха възможност да изплащат заемите си, цените на имотите паднаха драстично и съответно те не можаха да ги продадат и цялата система се срина. Последваха преговори с ЕЦБ и МВФ, които одобриха спасителен заем от около 67 млрд. евро. Колапсът на финансовите пазари, икономическият спад и големият бум в сектора с недвижимите имоти са основните причини за кризата в Ирландия.
 Икономиката загуби доста от своята конкурентоспособност, но пък от друга страна експортът си остана на доста високо ниво - 25% повече от вноса. През първите шест месеца на годината преживяхме най-добрия си период от последните седем години. Ирландия си остава доста атрактивна за инвеститорите - компании от Япония, САЩ и Европа. Инфлацията е на доста ниско ниво и цените са под контрол. Всъщност, ако не бяха тези големи банкови проблеми, ние щяхме да бъдем много добре. Но за съжаление така се получи. Надяваме се на прогрес в бъдеще. Разбира се, продължаваме преговорите с ЕС и МВФ за общата дългова тежест, като това е различен въпрос. Поехме непропорционална дългова тежест от банките, частните банки, към държавния дълг. Сега работим, за да постигнем споразумение с кредиторите, така че да намалим по някакъв начин тази тежест върху ирландските данъкоплатци.
- В средата на годината безработицата в Ирландия отбеляза 18-годишен връх, а младежката безработица е едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени европейските правителства. Как се справяте с този проблем?
- Безработицата е огромен проблем. Ето защо създаването на нови работни места поставяме сред основните си приоритети. Основният ни приоритет е да осигурим работни места за младите хора, тъй като голяма част от тях напускат страната. И преди кризата младите ирландци бяха привлечени от работа в Америка, но после се връщаха. Трябва да осигурим достатъчно работни места в родината, за върнем обратно децата си.
- Предвид кризата, която донесе със себе си пагубни последици, какви са настроенията сред ирландците - про или антиевропейски?
- Не бих казал, че ирландците са евроскептици в степента, в която са британците. Като цяло ние приемаме Европейския съюз много добре. Членството ни в общността определено ни носи много дивиденти. Но, знаете, ние проведохме няколко референдума - първо отхвърлихме Договора от Ница, а след това Лисабонския договор. На повторните референдуми ги приехме. Мисля, че проблемът за обикновения ирландец, а и за всеки европеец, е дистанцията. Решенията, които се взимат в Брюксел, изглеждат твърде далечни за тях. Хората не могат по никакъв начин да контролират тези решения, не са в техните ръце. Един от проблемите, пред които са изправени евролидерите днес, е т.нар. дефицит на демокрация. Всичко, което се случва в Брюксел, трябва да се отнесе по-близо до хората, за да могат те да се почувстват част от целия процес. Ирландците приемат това като проблем, но въпреки това все още приемат доста добре ЕС.
- Как виждате бъдещето на ЕС? По-скоро светло или...
- Мисля, че е доста светло. Доста болезнени уроци научихме, но отмина най-страшното от кризата. Трябва да съществуват по-твърди правила за всички - щом има единна валута, трябва да има и единна власт. Привърженици сме на по-централизираната власт. Надяваме се на значителен прогрес след предложението за банков съюз. Трябва да сме сигурни, че еврозоната се управлява по най-добрия начин, че всички страни членки действат съгласувано. Ако имаме по-централизирано управление, нещата ще вървят по-добре.
Представете си, ако Германия се върне към марката, то тя ще загуби конкурентоспособността си. Единната валута помага изключително за бума на техния експорт. Така че тя, като най-големият бенефициент в ЕС, има най-голям интерес еврото да се стабилизира.
Европейският съюз създава кризи, неприятности, но не и войни. Има още върху какво да се работи, все пак ЕС е още експеримент. Считам, че Европейският съюз е най-големият политически успех за XX век, а може би и за другите векове също.
- Какво е мнението ви за рестриктивните мерки за икономии? Това ли е правилният път за излизане от кризата?
- В началото определено трябваше да се наложат рестриктивни мерки. Но само чрез непрестанното прилагане на строги икономии как ще се постигне желаният от всички ни растеж? Това е невъзможно. Рецесията ще продължи. Затова растежът и създаването на нови работни места са основните ни приоритети. Трябва да има комбинация от мерки, несъмнено трябва всички страни членки да спазват строга дисициплина.
- Как ще коментирате непрестанното отлагане на решението за присъединяване на България към Шенген?
- Не сме член на Шенген, но смятам, че България направи много, за да задоволи критериите за членство в Шенгенската зона. Преди известно време ирландският министър по европейските въпроси Лусинда Крейтън беше на посещение в България и заяви, че страната ви трябва да се присъедини към Шенгенската зона за безвизово пътуване и това решение на ЕС трябва да бъде взето скоро. Според министър Крейтън отлагането на решението за приемането на България в Шенгенското пространство е необосновано и несправедливо. Ще използваме влиянието си, доколкото е възможно, по време на нашето председателство, за да ускорим процеса на присъединяване.
- Какво мислите за разширяването на Европейския съюз и призива на евролидерите за повече интеграция и консолидация?
- Смятам, че разширяването е от изключително значение за всички страни. По време на нашето председателство ирландски министри често ще посещават балкански страни, които имат европейска перспектива, и се надявам, че ще придвижим тази точка от дневния ред напред. Разбирам, че е трудно да си представиш разширяване по време на криза. Благоразположени сме към членството на Турция в общността.
Около 170 срещи ще се проведат по време на нашето председателство, 11 от които ще са неформални срещи на министрите. Също така се надяваме да разширим търговията на Европейския съюз, като постигнем много трудови споразумения със страни като Канада и Япония.