14 Август 2020петък19:40 ч.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел пое ролята на оптимиста с тонстатацията, че има консенсус в няколко основни направления

ГЛОБУС

ЕС има план за рестарта, но не и съгласие

Докато другите спорят по принципни въпроси, ние явно гледаме на проекта на "едни пари за усвояване"

/ брой: 117

visibility 732

Любомир Кючуков,
Директор на Института за икономика и международни отношения

Загрявка преди мача. Така някои коментатори определиха обсъждането на Плана за възстановяване на ЕС от европейските лидери в края на изтеклата седмица. Ако продължим с футболните метафори, то през юли предстои решителната среща, вероятно в две полувремена - очаква се да бъдат необходими две срещи на Съвета на ЕС - този път очни, а не виртуални, преди да се постигне консенсус. Надеждата е, че няма да се стигне до продължения.

Предварително бе ясно, че в рамките на тази дискусия не може да се очаква Планът за възстановяване да бъде приет. Прекалено големи бяха вече заявените различия между отделните страни, а и хърватското председателство на Съвета на ЕС обективно не притежава тези инструменти за убеждаване (и натиск), които има като ресурс Германия, която поема следващото ротационно председателство от 1 юли.

Прогнозите са това да бъде най-тежката икономическа криза в Европа след Втората световна война, според Еврокомисията рецесията ще надхвърли 7%. Към това следва да се добави и високата социална цена на кризата, като очакванията за бурна европейска есен на недоволството едва ли са безпочвени. И ако Европейският съюз действително иска икономическото възстановяване след пандемията да бъде резултат от общо и координирано усилие и то да заздрави Съюза (така че наименованието на Плана ДНово поколение ЕСУ да не звучи просто като празен лозунг), то времето за приемане на решения е изключително ограничено.

За да може Планът да стане оперативен от началото на 2021 г. има няколко задължителни предварителни етапа, които не могат да бъдат прескочени. От правна гледна точка той най-вероятно ще трябва да бъде ратифициран от парламентите на повечето държави-членки (и от регионалните парламенти а в страни като Германия, Белгия). Просто в него има ангажименти, които според националното законодателство в редица страни могат да бъдат поети само със санкцията на парламента. А тази процедура изисква поне няколко месеца.

В съдържателен план всяка от 27-те страни-членки трябва да изготви свой национален план, с който да кандидатства за получаването на съответните средства по Плана. А това предполага много сериозен анализ на последствията от кризата и формулиране на ясни приоритети, въплътени в конкретни инвестиционни планове. Всичко това - до края на годината. В повечето страни този процес вече тече изключително интензивно, освен това мерките за възстановяване се изпълняват с масирано национално финансиране. След разрешението на Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ за икономиките на страните-членки, Германия задели за целта близо 30% от брутния си национален доход - за разлика от България, където шумно рекламираните мерки са за по-малко от 3% от БВП на страната.

Парите са за политики

Самият План за възстановяване, лансиран от Еврокомисията в края на май, определено надхвърли очакванията. И като заложени в него средства, и не по-малко важно - като политическа амбиция и подход. Планът е съчетание от поне три елемента: връщане към базисни принципи на ЕС (солидарността), разширяване обхвата на съществуващи механизми (включването на Плана към седемгодишния бюджет на ЕС, което да опрости механизмите за неговото приемане, разходване и контрол) и въвеждането на редица нови идеи, които биха имали дългосрочен ефект върху дейността на Съюза занапред (тегленето на "общ кредит"

План има, съгласие - не

на финансовите пазари от страна на Еврокомисията, солидарното му изплащане, въвеждането на общоевропейски данъци). Предвидените средства в размер на 750 милиарда евро за следващите 4 години удвояват с излишък средствата, които ще се разпределят по линия на еврофондовете за същия период. Предложението две трети от тях - 500 милиарда евро, да бъдат безвъзмездна помощ пък изглежда достатъчно обоснован отговор на извънредността на ситуацията и дълбочината на кризата.

По своята същност Планът за възстановяване е предложение за колективен икономически отговор на пандемията. Характерно за него е, че той се стреми да обърне погледа напред, а не назад: целта не е възстановяване на статуквото отпреди епидемията, а осъществяването на реформи, които да позволят да се излезе от кризата с ново качество - при това като Съюз, а не просто като съвкупност от отделни държави. При това с ясно обозначени дългосрочни общоевропейски приоритети, които да направят европейската икономика по-конкурентноспособна: зелена икономика, дигитализация, стратегическа автономия в икономическата сфера и инвестиции във важни индустриални отрасли, включително тези, свързани със здравеопазването и справянето с кризи. Което би останало само на ниво фразеология, ако не бъде подплатено с предлагания ресурс.

Целите - общи, интересите - национални

Симптоматично е, че в този случай стратегическият подход е дело не на политическия орган - Съвета на ЕС, където заседават ръководителите на държавите членки, а на Еврокомисията, олицетворяваща и заклеймявана като брюкселската бюрокрация. В подкрепа на Плана се изказаха в безпрецедентно съвместно писмо и лидерите на основните политически групи в Европейския парламент, подчертавайки, че предлаганият механизъм на набиране на средства от финансовите пазари е начин да се избегне директния трансфер на бюджетни средства от страните-членки към ЕС, респективно - да се отслаби икономическия и социален натиск върху гражданите. Иначе казано, не ЕС-Брюксел, а ЕС-столиците се оказаха препъни камъка за приемането на Плана. Като различията се оказаха изключително сериозни - и по почти всички въпроси.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който пое ролята на оптимиста, подчерта, че има консенсус в няколко основни направления: общ план за възстановяване трябва да има, той трябва да бъде приет преди летните отпуски, в центъра на възстановителните програми следва да са проекти свързани със зелената икономика и цифровизацията. Различията започват обаче когато от общите политически постановки се слезе на ниво конкретни решения.

Групата на "пестеливата четворка" (Нидерландия, Швеция, Дания и Австрия) имат резерви по общия обем на средствата, предвидени в Плана и категорични възражения срещу безвъзмездното предоставяне на средства, настоявайки грантовете да бъдат заменени от нисколихвени кредити и то след ангажименти за структурни промени във фискалната политика на държавите-получателки. Те се чувстват предадени от Германия: първо, защото тя прие идеята за "общ дълг";  второ, че се присъедини към Франция, Италия и Испания, които твърдят, че изплащането на нови кредити само ще задълбочи и без това тежкото финансово положение на най-пострадалите от епидемията икономики от Южна Европа. Впрочем, точно противопоставянето по този въпрос провали възможността за приемане на съвместни мерки за икономическо възстановяване в рамките на Еврозоната.

Държавите от Северна Европа са критични и към основния критерий, според който се разпределят средствата по плана - спада на брутния вътрешен продукт и увеличаване нивото на безработица по време на кризата, считайки, че по този начин се облагодетелстват южноевропейските страни. Притеснение в Източна Европа предизвиква пък въвеждането на политически критерий за спазването на върховенството на закона, както и желанието на страни като Нидерландия да имат по-определящо мнение при одобряване на плановете за възстановяване на другите страни-членки.

Планът за възстановяване би бил двигател без гориво, ако ЕС не си осигури собствени приходи извън вноските на страните-членки, твърдят от Еврокомисията. Като за целта предлагат увеличаването на тавана на собствените приходи на Съюза от сегашните 1.2% до 2% от съвкупния брутен национален доход на ЕС за сметка на въвеждането на общи данъци в рамките на Съюза върху дигиталните компании, големите корпорации, вредните емисии, пластмасовите опаковки. Тук проблемите са няколко. Някои страни се боят, че това ще бъде поредната стъпка към утвърждаването на федерално управление в една наднационална Европа. Други, като Австрия и Франция, които вече обявиха въвеждането на данъци върху дигиталните платформи, естествено настояват парите от тях да останат в Париж и Виена, а не да отиват в Брюксел. Независимо, че става дума за въвеждане на единен европейски данък, а не за обща фискална политика на страните членки, доста държави от Източна Европа са притеснени, че това постепенно ще доведе до ограничаване на националния суверенитет върху данъчната политика.

Не на последно място, Еврокомисията и държавите от Източна Европа настояват за премахване на възможността за получаване обратно на част от вноските си в бюджета на ЕС, от която сега се ползват някои от държавите нетни донори от Западна Европа.

Къде сме ние?

Популярният въпрос от социологическите проучвания получава не особено успокоителен отговор в контекста на Плана за възстановяване на ЕС. Практиката показва, че е много по-лесно да се анализират позициите на останалите страни-членки, отколкото тези на България. Най-често поради отсъствие на предмет за анализ. България на практика е невидима в политическия дебат, който тече в Европа през последния месец по повод Плана. Тя може би е една от много малкото страни, която не заяви официална позиция по нито един от ключовите спорни въпроси.

Предвиденият за България ресурс в рамките на 15 милиарда евро до 2024 г. (при квота за възстановяване 3.3 милиарда евро до 2058 г.) е достатъчно сериозен за да позволи преструктуриране на икономиката, при това при ясно съвпадение между европейските критерии и българските интереси: ръст на производителност и доходи, цифровизация и намаляване на въглеродните емисии, растеж и нови работни места. Стига да не се гледа на него като на Дедни пари за усвояванеУ. Принципната подкрепа на премиера за Плана като амбициозен, предлагащ балансиран компромис между грантове и заеми, допълнена с уточнението, че той е с изключителен и временен характер подсказва наличието на определени резерви по някои от неговите елементи, без обаче страната да артикулира ясни собствени позиции.

В публичното пространство отсъства информация за българска позиция по основните спорни моменти от Плана: тегленето на кредит от страна на Европейската комисия, общите европейски данъци, критериите за одобряване на националните програми и включването сред тях на върховенството на закона Ц изискване, което (както показва практиката) визира и България наред с Полша и Унгария. Няма и обществена реакция, като че ли се примирихме други да решават вместо нас. А после нашите министри да протестират пред сградата на Европейската комисия в Брюксел постфактум, след вече приети решения, вместо да са аргументирали позиции вътре, по време на обсъжданията - както се случи с прословутия пакет "Мобилност".

Надеждата, че експертите си вършат работата в Брюксел и успяват да компенсират несвършеното от политиците в София е твърде илюзорна. Не поради отсъствието на експертиза у експертите, а заради неумението да се формират политики от политиците.

Домашните ремонти ще намаляват данъците

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 155

Лаптопите най-търсени в кризата

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 155

Българите карат най-старите коли в Европа

автор:Дума

visibility 249

/ брой: 155

59 на сто от хората правят застраховки по задължение

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 155

Израел възобновява полетите до България

автор:Дума

visibility 125

Франция изпраща военни в Крит

автор:Дума

visibility 357

/ брой: 155

Помпео с антикитайска обиколка в Европа

автор:Дума

visibility 329

/ брой: 155

Ама кой щял да дойде, като се махне Борисов

visibility 827

/ брой: 155

Протестите са на народа

visibility 547

/ брой: 155

Ива Уорън: Футболът е не само страст, но и работа

автор:Мони Георгиев

visibility 199

/ брой: 155

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ