Есета, оставящи привкус на тъга и мъжество

"Тълковен речник" е особена книга. Тя не може да се напише от всеки, колкото и грамотен и писмовен да е, но не може да се напише и на младини. Юри Лазаров е събрал вътре своя забележителен опит на дългогодишен журналист и ни поднася това с прекрасното си чувство за вкус, мярка, такт.
Може да научим безброй неща от тези кратки, оставящи привкус на тъга и мъжество есета. Що е джуган, каква е ролята на селските язовирчета, кои врабчета гнездят в носталгичните наблюдения на автора и какво е рекъл внукът на художника Кулев еди-кога си...
Но най-вече може да се порадваме на мъдрата и проницателна проза на този автор, който знае за живота хиляди важни подробности, ала знае и как да ги поднесе на читателя- с уважение и майсторлък, с лека като лятна сутрешна мъгла ирония и с ненатрапливата лекота на онези, които споделят само тогава, когато наистина имат какво да кажат.
Мисля, че "Тълковен речник" е празник за ценителя на писаната словесност в нейните най-съвременни български достижения. 
Така Бойко Ламбовски представя новата книга на Юри Лазаров, която издателство "Сиела" наскоро публикува.
Юри Лазаров прекарва голяма част от времето си в път. Между София и морето, между София и едно селце в Северна България. Мечтата му е да превърне столицата във виртуален град Ц хем да знае, че го има, хем да е далече от него и да си общуват чрез чудесата на съвременните технически достижения. Засега го използва като гардеробна и място за временно преспиване. Нищо, че е роден в епицентъра на столичния пъп, той предпочита да гледа пясъка край морето, остров Свети Иван, тревата в селския си двор, старата круша до старата си къща там, боровите гори по хълмовете и други едни такива прости неща. Там се чувства някак по-добре и може на спокойствие да си играе с думите. Между предишната му книга "Чичо Весо Облия" и "Тълковен речник" се случиха и се промениха важни неща. Неизменни останаха само пътят, морето, селският двор, семейството му и приятелите му. Та на тях Юри Лазаров посвещава тези препатени разкази.


Калканът владее до съвършенство техниката на камуфлажа. Той бързо променя цвета и шарките по тялото си; съобразява се с околното: пясък - пясък, камъни - камъни. Така - мимикрирайки - се  пази от харпуните и дебне скришом за храна.
Калканът е и доверчив наивник. Той твърде много разчита на маскировката и става лесна плячка на куките и тризъбците. Вече в тигана, той едва ли ще разбере, че мимикрията често помага, но не е достатъчно само да се правиш на пясък; или на бетон. Защото благодарение на строгия естествен отбор оцеляват само точните копия.