Еврохлад

Освен скандалите около партийните субсидии другата тема, която обсеби общественото пространство през отминаващата седмица, бе сделката между "Еврохолд" и ЧЕЗ за българските активи на чешката компания. Ако бяхме нормална държава, на подобна покупко-продажба едва ли някой щеше да обърне внимание, защото в света на бизнеса това е всекидневие. Но в България ситуацията е по-особена. Тук всичко е наопаки. Икономиката е тотално политизирана, а политиката - тотално икономизирана (разбирай осребрявана). Затова у нас без Неговото знание нищо не може да се случи, камо ли смяна на собственост за стотици милиони евро. 

Странно обаче защо управляващите бягат от конкретната тема като дявол от тамян. Сякаш между тях и новите кандидат-собственици на ЧЕЗ вее еврохлад. Енергийният министър Теменужка Петкова няколко пъти натърти, че сделката се прави по чешкото законодателство и правителството няма нищо общо с нея. В израз на безсилие нейният Патрон отиде по-далече. Той стигна до Жан Виденов, за да се оправдае, че управляващите вече нямат нищо общо с довчерашния адютант Цветан Цветанов. Той пък е спряган за новия скрит собственик на електроразпределителното дружество, което снабдява с ток 2 млн. души.

На този фон в социалните мрежи се появи снимка, на която собственикът на "Еврохолд" Асен Христов разговаря с бившата си служителка, директор на завод в Кърджали, и сегашен председател на парламента Цвета Караянчева. Христов е облечен в костюм, който го превръща в нещо средно между Дядо Коледа и тиролски певец. Така може да се издокара човек, преживяващ някакъв душевен смут. Причини за притеснения вероятно не липсват.

Едната от тях е отсъствието на какъвто и да било опит на "Еврохолд" в сектора на енергетиката. Евентуалното придобиване на ЧЕЗ Христов обяснява с интереса на инвеститорите към бизнес като електроразпределението, който по някакъв начин се регулира от държавата заради по-високата степен на защитеност. А няма как да не си защитен, щом от студентските години си приятел с Цв. Цв. и по линия на леката атлетика.