Европа и Америка в битка за Русия

Иван Данилов,
РИА "Новости"

Сагата за "Северен поток-2" получи интересно продължение, в смисъл, че американските опити да спрат пускането на руския газопровод могат да доведат до това той да получи не само допълнителна подкрепа от европейските политици, но и да увеличи загрижеността на ЕС да работи в посока на системна защита от американските санкции.

Ако сравним щетите по американските интереси от "Северен поток 2" и щетите, причинени от създаването на "антисанкционна" финансова и икономическа система в самия Европейски съюз, тогава руският газопровод е практически без значение. И ако Вашингтон бъде лишен от възможността да оказва натиск върху Брюксел или европейските компании със санкции по наистина важни въпроси, то за американската външна политика това ще бъде катастрофа в планетарен мащаб.

Конфликтът между Вашингтон и Брюксел, а всъщност между Държавния департамент и Европейската комисия, ескалира поради факта, че ръководителите на американската и европейската дипломация разменят заплахи и изявления, съдържащи взаимна остра критика.

Майк Помпео реши да унищожи т. нар. Клауза на Тилърсън - ограничение върху налагането на санкции срещу компании, които насърчаваха изграждането на "Северен поток 2" преди приемането на закона за санкциите. Тази "резерва", появата на която в първоначалния пакет от антируски и "антигазови" санкции се приписва на тогавашния държавен секретар Тилърсън, който разбра, че "наказването" на големи европейски нефтени и газови компании е много лоша идея. Тя беше отменена в навечерието на пътуването на Помпео към Европейския съюз, което може да се възприеме като жест на сплашване. Шефът на Държавния департамент 

дори премина към директни заплахи

като поиска всички компании, които са участвали или ще участват в проекта, "да излязат от него" или ще ги сполетят санкции, което (ако се ръководи от американските стандарти и исторически опит) би означавало унищожаване на техния американски бизнес, изключване от доларовата система , конфискация на имущество и забрана за пътуване на техните директори. В допълнение към факта, че огромен брой европейски компании, които участват например в пристанищните услуги или застраховането, могат да попаднат под ударите на американските санкции, изглежда (и това се споделя от някои западни медии), държавният департамент също намеква за готовността "да накаже водещите" европейски партньори на Газпром, т.е. "Винтерсхал", ОМВ, "Енджи", "Шел" и "Унипер".

От една страна, подобна ескалация е мощна стъпка на демонстриране на сериозността на намеренията на Вашингтон по отношение на блокирането на "Северен поток 2". От друга страна, не е много ясно какво може да се постигне от гледна точка на демонстриране на нещо друго освен намерения: парите на европейските партньори на "Газпром" вече са инвестирани в проекта, а самият газопровод е завършен от самата руска компания, която сега е единственият акционер на компанията, собственик на газопровода...

По този начин, дори ако чуждестранните компании биха поискали да се оттеглят от проекта, това просто не може да стане - влакът вече е потеглил. Оказва се, че санкциите срещу европейските компании биха били просто отмъщение, абсолютно безсмислено от гледна точка на блокиране на газопровода. Разбира се, Вашингтон може да се опита да наложи санкции срещу купувачите на руски газ в Европа, но това ще създаде цяла поредица от технически проблеми и външнополитически рискове.

Доста лесно е да се изграждат схеми за продажби на газ на Газпром по такъв начин, че да не е лесно да се определят крайните купувачи, като по този начин се поставят САЩ пред избор: да затворят очите си за неефективността на санкциите или да въведат "килими" от санкции срещу всички компании, за които се подозира, че купуват руски газ. Този сценарий на по-нататъшна ескалация е напълно възможен, но вероятно 

Вашингтон няма да хареса последствията

В писмено изявление върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Жозеп Борел осъди методите на САЩ за влияние върху Европейския съюз:

"Изразявам дълбока загриженост относно нарастващото използване на санкции или заплахата от санкции от страна на Съединените щати срещу европейските компании и интереси. Станахме свидетели на тази нарастваща тенденция в случаите на Иран, Куба, Международния наказателен съд и по-скоро в случая на проектите" Северен поток-2 "и проекта "Турски поток". Европейската политика трябва да се определя тук, в Европа, а не от трети страни. В случаите, когато целите на външната политика и политиката на сигурност, свързани с Европейския съюз и САЩ , са общи, много ценна е координацията на насочените санкции с партньорите. Видяхме много положителни примери за това и ще продължим да координираме, където можем. И когато има политически различия, Европейският съюз винаги е отворен за диалог. Но това не може да се осъществи на фона на заплахата от санкции."

"Притеснението" на дипломата би могло да се възприеме като безсмислено, на което Вашингтон няма и да обърне никакво внимание - ако беше един нюанс. Американските медии, по-специално агенция "Блумбърг", вече съобщиха, че Германия обмисля санкции срещу Съединените щати, за да отговори огледално на санкциите срещу "Северен поток-2" и да отбие САЩ от намеса в европейската енергийна политика.

И в контекста на изявлението на Борел, си струва да припомним как той наскоро отговори на въпроса на френски евродепутат относно американските санкции: "Комисията проправя пътя за засилен механизъм за санкции, който ще увеличи устойчивостта на Европа към последиците от екстериториалните санкции, наложени от трети страни." Борел не уточни каква форма ще приеме механизмът или кога той ще бъде въведен.

Най-очевидният механизъм, който може буквално да демонтира целия дневен ред на санкциите на САЩ за газ в Европа, биха могли да бъдат санкциите срещу американския износ на втечнен природен газ. Вносни мита от 25% или просто забрана на вноса му в Европа не само ще направи санкциите срещу "Северен поток-2" напълно безсмислени от гледна точка на насърчаването на американския втечнен природен газ на европейския пазар, но и ще навреди пряко на американските енергийни компании, някои от които спонсорират Републиканската партия в Щатите. Принудителното прекъсване на вече сключени договори е сериозна загуба и американските компании едва ли ще платят щетите от геополитическите амбиции на Майк Помпео и на сенаторите русофоби. Европейските дипломати обаче могат 

да намерят някои алтернативни варианти

Ползата от "болезнените точки" на американския бизнес в ЕС изобилства. Ако курсът на европейската дипломация не се промени и Съединените щати все пак се натъкнат на ответни санкции на Брюксел, може да се заяви, че завършването на "Северен поток-2" ще доведе до резултати, на които малцина биха могли да разчитат, защото, освен че ще увеличи стабилността на доставките на енергия за Европа, отношенията между държавите и Европейския съюз ще влязат във фазата на санкционна война. За да се избегне този риск, Държавният департамент трябваше да спре заплахите си срещу европейските енергийни гиганти в момента, но това едва ли е възможно - спирането ще означава признаването на правото на европейците на суверенитет, а американският елит по принцип не може да си позволи това.

БГНЕС