31 Май 2020неделя17:21 ч.

Снимка БГНЕС

Европа между либералната и християнската демокрация

Кастингът за нов Европарламент идния май ще трасира по кой път ще тръгне Старият континент

/ брой: 225

автор:Методи Кръстев

visibility 2025

В хода на българското председателство на Европейския съвет елитът на Европа даде обет в София следващо разширяване на Съюза да започне с приобщаването на Западните Балкани.
Догодина предстоят избори за нов Европейски парламент. На тях ще бъде направен кастинг за нов евроелит. Но тогава разбирането на новите за разширяването може да се окаже различно от разбирането на старите. 
Първият полъх на новия вятър се усети в края на първото десетилетие на 21 век. И съживи спомена за Голямата депресия от първата третина на 20 век. Но не щеш ли, в средата на второто десетилетие, когато изглеждаше, че световната криза отминава, Европа бе залята от имигрантско цунами. Заедно със страдалците от кървавите вражди в Близкия изток цунамито довлече и много от тинята на джихадизма на възкресения ислямски халифат.
"Европа е разделена. Нелегалната имиграция на континента трябва да бъде прекратена изцяло. Чехия повече няма да приема африкански бежанци поради засиления наплив на имигранти от Украйна.
Този ултиматум отправи премиерът на Чехия Андрей Бабиш на 2 септември 2018 г. пред чешкото издание Parlamentni Listy.
Изминаха три години, откакто през границите на Европа, заприличали на швейцарското сирене Ементал, на талази нахлуваха бежанци. В голямото си мнозинство без никакви документи за самоличност. Бързаха да се установят в богатия европейски Запад. В България, Македония и Сърбия се застояваха, само докато си поемат солук, и след това се втурваха към най-вече към Германия. Там  посрещаха прииждащите с бонбони, а понякога и с музика. Под благосклонния поглед на фрау Ангела Меркел. Но когато прииждащите надхвърлиха милион, търпението на германците се изпари. Бързо забравили за близкото минало, когато я величаеха като тяхната "Желязна фрау" на Европа, те я наказаха - отвориха дверите на Бундестага за "Алтернатива за Германия".

Каква горчива ирония!

Германските избиратели дадоха мандата да коват закони на "алтернативните", анатемосвани преди това като върли националисти и противници на многокултурието. Те ще бъдат редом с християндемократи и социалдемократите, водещи обединена Германия от събарянето на Берлинската стена! Така сиромахомилската благосклонност на фрау Меркел я доведе до безславния край на политическата й кариера. Тъжен епилог за личността, на която инженерът на обединението Хелмут Кол избра да повери продължението на мисията му за единение на Германия.
Имигрантското нашествие донесе на европейска земя джихадистки тероризъм.
По същото време започна да си проправя път и идеята, според която динамиката на европейското обединяване трябва да премине на две скорости. Тези беди и очертаващи се нови такива, разстроиха благозвучието в хора на европейското единство. И подкладоха непокорство, придобиващо характер на инакомислие. За едни с авторитарен заряд, за други с порив за отърсване от догматичен диктат. Зараждащата се обстановка на несъвместими гледни точки започна да ражда и нови понятия. В употреба бе пуснато понятието "електорално самовластие" (академично по-издържаното определение е "електорална автокрация"). То бе въведено, за да обяснява авторитарния управленски почерк на унгарската дясна партия ФИДЕС, оглавявана неизменно от премиера Виктор Орбан. 
По-късно в опит да се смекчи зараждащо се несъвместимо съжителство в Европа между събуждащ се авторитаризъм и залиняващ неолиберален демократизъм, в обръщение влиза и понятието "авторитарно равновесие". Тази несъвместимост на възгледи докара Обединена  Европа до бракоразводното дело с Великобритания.
На европейския книжен пазар е на път се появи книгата "От "Маастрихт до Брекзит". Нейни автори са Ричард Белами и Дарио Кастильоне. Белами е директор на програмата Макс Вебер в Европейския университетски институт във Флоренция и професор по политически науки в Лондонския университетски колеж. Кастильоне е директор на Център за политическо мислене в университета в Екситър, Англия. Представянето на книгата започва с въпроса:

"Европейският съюз все още ли е жизнеспособен проект?"

И продължава с констатацията: "Последните няколко години бяха трудни както от икономическа, така и от политическа гледна точка. Неговата интегриращата функция и легитимността му бяха изправени пред сериозно изпитание. Много социални, икономически и геополитически причини наложиха неговият експанзивен устрем да спре рязко. А гръцката икономическа криза и референдумът за "Брекзит" събудиха призрака на раздробяването и политическото разногласие.
Обетът на ЕС да бъде възможен модел за легитимно управление отвъд националната държава изглежда малко като дрипава одежда. Дори ЕС наистина да успее да превъзмогне повечето от сегашните си кризи, пак остава въпросът дали проектът му ще бъде нормативният модел, който няма да се нуждае от спасяване. След Маастрихт демократичната легитимност на ЕС винаги е била главна грижа на политици, граждани и академични общности."
В Австрия консерваторите традиционалисти от "Народната партия" се съюзиха с радикално десните антиимигранти от "Партията на свободата". А младият премиер Курц намекна, че с Австрия Вишеградската четворка може да стане квинтет.
В Италия общ език намериха леви евроскептици и радикално десни противници на бежанското нашествие. Левите  от партията на комика Пепе Грило "5 Звезди" са "новобранци" в политиката. Но това не им попречи да станат първа политическа сила. В сравнение с тях радикалните десни от партията "Лега Норд" (Северна лига) са направо ветерани. Омразата им към философията на мултикултурализма отприщи ксенофобията им към имигрантите. В деня на изборите, когато се разбра, че тези две формации ще правят правителство,  лидерката на френския "Национален фронт" Марин льо Пен пророкува, че "Европейският съюз вече няма да спи спокойно".
Изглежда, вятърът на несъгласието със статуквото сега духа в платната на формации от нови десни и активизирали се националисти. Техният силен аргумент е защитата на националния суверенитет и с него да влияят на обществените нагласи. Времето, в което се зароди бунтът им, сякаш ги натоварва с мисията да запълнят празнотата, оставена от потъналата в маразъм европейска левица. Управляващите либерални политици се отнасят с високомерно презрение към бунтарската активност на националистически настроените европейци. Единствено като самотен проблясък на разум се чу гласът на председателя на Европейската комисия

Жан-Клод Юнкер, който окна: "Да чуем националистите!"

Плахи опити за обяснение на депресията на европейското ляво пък правят отделни не леви наблюдатели. Един от тях е доцентът по сравнителна политика от Лондонския институт по икономика и политически науки Джонатан Хопкин. Неговото наблюдение е, че "през последните години доминира общоприето схващане, че социалистическите и социалдемократическите партии е трябвало да се примъкват към центъра, за да черпят сила. Това виждане се родее с пробиващия си път възглед, че резките контрасти между новото дясно и апатичното ляво избледняват.
В тази неизбистрена идейна картина Българската социалистическа партия стои, ако не като последен, то като самотен мохикан, търсещ свое място в трудна за ориентиране политическа прерия. На партията й предстоят танталови мъки да утвърждава авторитет и да завоюва позиции като автентичен защитник на социална справедливост и на национални ценности. Без да й трябва да се примъква към центъра, за да черпи сила.
В тази панорама на губещ скорост новолиберален европеизъм се откроява екзотичното присъствие на унгарския премиер Виктор Орбан. По убеждения той е протестант-калвинист. Адепт на реформатора на католицизма Мартин Лутър и последовател на неговия съратник Жан Калвин.
Според теолозите богословската система на Калвин, като една от деноминациите на протестантството, е известна със схващанията за предопределеността на съдбата, за свободната воля, за всеобщата греховност и за сигурността на спасението. В политическото поведение на Виктор Орбан не е трудно да се забележим влиянието най-вече на схващането на калвинизма за свободната воля.
Халът на българската "градска" десница (селска още не е сглобена) е още по-зле от този на левицата. 29-ят рожден ден от триумфа на СДС, когато скандираше "Времето е наше", мина тихо и тъжно. Сега е време, когато екзотиката на Орбан може да бъде полезна. Ако "градската" десница иска от задгробния да се върне в реалния политически живот, може да вземе някой и друг урок от Орбан по политическа теория и практика. Та да схване как се печели влияние сред избирателите и как се отстояват позиции пред съперниците.
Ето и първия урок на Орбан: "Ако една страна, не е уверена в самата себе си, ако не познава духовните си основи, тя не може да бъде успешна. Това е моето убеждение! В Европа силни ще станат страните, чието чувство за национална самостойност и национално самоуважение е силно". Това свое верую десният бунтар споделя в интервю за "Фракфуртер алгемайне цайтунг" през 2017 г. Затова го подкрепят унгарците. И не само те.
"Експериментът на Унгария може да възстанови чувството за нация в Европа" - това пък е заглавието на публикация от края на май т.г. на "Херитидж фаундейшън". А след заглавието пише: "Унгарският премиер-бунтар Виктор Орбан пак разбърка гърнето с гулаш". Колко близо до истината е бил този каламбур в началото на лятото пролича в края на този годишен сезон. Тогава Европарламентът препоръча на Европейския съвет да лиши Унгария от правото й на глас в законодателния орган на Обединена Европа.

На Орбан не му е за първи път да "разбърква гулаша"

Преди четири години наля масло в огъня на критиците си с декларацията, че работи за изграждането на "нелиберална демокрация".  Малко по-късно заяви, че "либералната демокрация е мъртва" и призова европейските си колеги да се откажат да съживяват трупа, а да търсят упование в "демокрация, основана на християнските принципи".
За енепейците (от ЕНП или дясната Европейска народна партия) такова говорене е ерес, но доскоро се правеха, че не я забелязват. Вторачени бяха в греховете на управляващата в Полша партия "Право и справедливост" начело с лидера й Ярослав Качински. Те, а не Орбан и компания, станаха първата мишена на наказателния член 7 от Договора за Европейския съюз.
Какви ли бели бяха направили новите полски демократи, та страната на Лех Валенса, в която започна изгревът на демокрацията в Европейския изток, да бъде заплашвана с отнемане на правото на свободно слово? Бяха посегнали на независимостта на съдебната система и на свободата на словото. С тези грехове Полша, водена от Качински и "Право и справедливост", заплашително бе кривнала от правия път на върховенството на закона.
Греховете на Орбан и на партията му ФИДЕС не са по-малки. Но Качински и компания не членуват в ЕНП, а унгарските дисиденти членуват. И когато дойдат избори за Европарламент, дават своята електорална лепта за запазване на енепейското първенство в евросъюзните дела. Затова доскоро енепейците, пазители на правилното мислене, не обръщаха внимание на "лудориите" на унгарския "палавник". Но както с полските "лудории", така и с унгарските търпението на комисарите се изчерпи и те пак посегнаха към член 7. Но не всички от 28-те. Като привърженик на върховенството на националния суверенитет Орбан знае, че има подкрепа не само на своите сънародници, но и от страни членки, където суверенитетът и националното достойнство се поставят пред европейските ценности, обезличаващи националната идентичност. И продължава да проповядва: "Либералната демокрация вече

не е в състояние да защитава достойнството на хората

да осигурява свобода, да гарантира физическата сигурност или да поддържа християнската култура. Някои в Европа все още продължават да мислят, че могат да поправят либералната демокрация, но не разбират, че светът се е променил. На мястото на корабокрушенеца трябва да се строи християнска демокрация на 21-ви век."
И докато дружината на мислещите правилно се опитва да запуши устата на еретика Орбан, отвъд океана в твърдината на традиционния американски консерватизъм "Херитидж фаундейшън" откриват смисленост в Орбановия еретизъм: "Има много основания да обърнем внимание на Орбан. Като се стреми да върне християнската етика в една Европа на светските ценности, Орбан й подсказва как да направи това."
В тези хвалби Орбан чува ехо от философията на Доналд Тръмп и това му дава кураж да се провъзгласи за негов последовател. От другата страна на Атлантика отеква насърчителна реплика на президента: "Аз съм националист."

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1305

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 100

Буря повреди Тадж Махал

автор:Дума

visibility 1

Гърция ще допуска чужденци от всички страни

автор:Дума

visibility 87

Принц Йоаким е заразен с коронавирус

автор:Дума

visibility 104

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 691

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1857

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ