Европейска година за активен живот на възрастните. Е, и?

Не навсякъде възрастните хора се възприемат положително. В България дори цифрата е стряскаща, само 29% ги приемат положително, а само 46% са съгласни те да работят. В същото време голяма част от жителите на ЕС отхвърлят идеята за задължително пенсиониране. Повече им харесва те сами да решават кога да го направят. Всичко това показва, че европейците не обичат да бъдат принуждавани да работят повече, пък и не се налага при техните пенсии...
По отношение на заетостта само една трета от европейците са съгласни с идеята до 2030 г. официалната пенсионна възраст да се увеличи, въпреки че това вече е ясен политически приоритет и у нас. В България населението над 65 години е около 14 процента, а над 50 години - около 40 процента.
Откриването на Европейската година за активен живот на възрастните хора и солидарността между поколенията събра много хора в една от залите на хотел Шератон преди време. Интересът на обществеността бе предизвикан вероятно от многото проблеми, с които се сблъскват възрастните хора в България, и желанието им да живеят пълноценно, да се забавляват и да пътуват. Едно от посланията на Европейската комисия е, че никога не е късно да споделим опита си, да се ангажираме с добра кауза, да намерим приятели, да разширим кръгозора си, да поемем живота в свои ръце, да обединим силите и да се грижим за другите. Нещо, което за нашите пенсионери, уви, е само блян.
През 2012 г. се предвижда  разработването на прогнози за въздействието на застаряването върху публичните финанси, както и издаването на сборник с най-важните стратегически документи, свързани със застаряването на населението и демографските предизвикателства. На родна почва ще се обърне внимание на позитивната представа за възрастните хора и преодоляването на някои негативни страни в публичното пространство за тях, обеща социалният министър Тотю Младенов. Каквото и да значи това, лесно е да го обещаеш, но за това трябва да са налице обединените усилия на централната и местната власт, социалните партньори, академичната общност. Засега у нас такъв подем не се забелязва. Затова и тази международна година ще мине и замине, а проблемът с възрастните ще си остане. Или поне ще се тушира с "конкурс за материал за активен живот на възрастните и солидарност между поколенията, както и конкурс за работодатели, подкрепящи възрастните хора и добрите им практики", както предвижда социалното ни ведомство. 
На 1 февруари т г. Министерският съвет прие стратегия за демографско развитие на населението до 2030 г. Експерти са категорични, че трябва да се подобри качеството на живот на възрастните - услугите по домовете и на хората, живеещи в специализирани институции. Ще трябва да се обърне внимание на обучението на социалните работници, за да могат те по-добре да извършват специализираните грижи.
Дискриминацията към по-възрастните работници на пазара на труда и негативните стереотипи към тях си остават, а от направено изследване се оказва, че във фирмите, в които работят хора от различни поколения, резултатите са значително по-добри, защото се ползва добрият опит в практиката на възрастните и ентусиазмът на младите.
 Въпросът е дали ще успеем като държава и общество да напълним годината на възрастните с онова съдържание, с което досега не успяхме, а ги обрекохме на повече бедност!