Европейска зима

Европа е в обсада. Безпомощна пред тълпите бежанци и хаоса, който я завладява, тя прави отчаяни опити да овладее наплива. Напразни усилия. Свикнала да стои в позата на безпогрешен съдник и по всякакъв повод да имитира единство, този път зле прикритите неспособност да взема решения, разединение и егоизъм лъснаха. Никой от елитните й чиновници и политици, не се наема да определи поне приблизително размерите на бедствието. А то няма да се разсее с шаблонни призиви и заучени пропагандни заклинания.
Всеки опит да се прояви обща отговорност и да се предприемат синхронни действия на този етап свършват с провал. Не проработи идеята за разфасоване на бежанците на квоти по страните членки на ЕС. Неефикасен излезе ловът на бежанските гемии още на тръгване от бреговете на Либия и Турция. Средиземно и Егейско море се оказаха по-плитки от "сигурните" шенгенски граници.
Месеци наред имигрантската тема държи водещо място в новините. Измести и Украйна, и ислямистките терористи, и гръцката криза, и злощастното евро. Репортажите приличат на военни сводки: талази прокудени прекосяват граница след граница, атакуват тунела под Ламанша, в действие влизат полицейски палки и сълзотворен газ, отчаяни майки и ревящи деца, тълпи щурмуват влакове и автобуси, вдигат бунтове в лагерите, искат цивилизация сега и веднага, с всички екстри, гневни европейци протестират, хвърлят камъни по прииждащите преселници. И едните, и другите имат право.
В паническо безсилие 28-те членки на ЕС се спасяват поединично. Хвърлят си взаимни обвинения. Най-уязвимите вдигат стени. Изпращат въоръжени военни части. ЕС да създаде обща армия за защита от бежанската вълна, предложи чешкият президент Милош Земан. Късничко е. И почти безнадеждно. От десетилетия, мине не мине време, Европа се сеща за това непосилно за нея предприятие. Друг чешки умник - зам.-премиерът Андрей Бабиш, излезе с още по-радикална идея: в бой да влезе НАТО.
И българският войник бе призован. Независимо от сравнително по-слабия наплив към страната ни, властите разпратиха по границата с Македония патрули с автомати и картечници. И Унгария, където тази година заявка за убежище вече са подали над 100 000 бежанци, прави същото, но за разлика от нашите министри, преди това поиска разрешение от парламента. Въпросът обаче е ще стрелят ли военните? Къде отива "хуманна" Европа и нейната "политкоректност"? Ако не, защо са им картечниците? Не е ясно.
Европа се раздира между основополагащите си ценности и реалната опасност, която е задълго и за която тя няма решение. Няма как да има, защото управлението й е сковано в клещите на бюрократични догми, съчинени само за благополучни времена. Канцеларското мислене, което щампова наредби, е ялово в извънредни ситуации като сегашната. Защото чиновниците са свикнали да разпределят помежду си пари, но не и отговорности. Да вземат решения на парче, да търсят изход от последиците, но не и да ги предотвратяват. Преди години измислиха "мултикултурализма", сега тази куха утопична приумица си отмъщава. Досега в нито една развита и високо цивилизована европейска държава не бе постигнато т. нар. интегриране на придошлите отвън етнически общности. Дори в Щатите не се получава.
Резултатът е плачевен. Мръсни гета развалят пейзажа на лъскави столици. Квартали, в които местният европейски гражданин не смее да припари. В отговор на рязко променящата се край него традиционна национална, религиозна и културна среда той започва да подкрепя националистически партии въпреки, че "отгоре" му проповядват обратното. Вместо да осъзнаят причините, твърдите благоденстващи в безмисловност глави в Брюксел лепят етикети, сочат с пръст "вредните елементи" - комунисти, крайно десни, радикални националисти. Не им минава през ума, че това е плод на създадената от тях фалшива система, на най-естествения инстинкт за самосъхранение. Не се стряскат и от червената лампа на демографската криза, на чийто фон се извършва днешното нашествие.
Благоденствието обаче свършва, системата се пропуква, европеецът се пробужда, но ще трябва да плати скъпо. През следващите две години, когато в повечето европейски страни предстоят парламентарни и президентски избори, картината ще се промени. Тепърва Европа ще се изправи пред изпитания, каквито от времето на Втората световна война не е преживявала. Ще й се наложи и да поизтупа от рамото си наставничеството на Големия брат, който я въвлече в авантюрата, довела до днешния бежански хаос. Редица европейски вестници публикуваха данни, че голяма част от бежанците - особено идващите от черна Африка, са организирани от американски спонсори. И това е логично. При започналото трансформиране на световната икономическа и финансова система на САЩ е нужна слаба, разколебана и объркана Европа. След американската пролет на цветни революции, настъпва европейската зима.