Европейската електроенергетика през агуст, 2026 г.: Данни и изводи

Боян Рашев


Най-сетне излязоха окончателните данни за производството и потреблението на електроенергия в Европейския съюз през изминалия горещ и сух август, 2026 г. Ето основните числа и тяхната интерпретация:

1. Производството на електроенерегия в ЕС е малко над 197 TWh, а потреблението – малко над 195 TWh. Числата са по-високи спрямо миналатa година (189/187 TWh), но остават доста под тези от 2018 г. (203/204 TWh) например. Климатиците, електромобилите и центровете за данни явно все още не водят до рекордно потребление на ниво ЕС - не заместват краха на енергоемките индустрии.

2. Въпреки всичкото говорене и временното спиране на някои обекти, ядрените централи остават водещият източник в ЕС с дял от 22% от цялото производство. Те доставят 43.3 TWh за месеца, което действително е с 12% по-малко от август 2025 г., но остава над минимума от 2022 г. (когато голяма част от френските АЕЦ бяха в ремонт).

3. Слънчевите централи остават на второ място с 41.6 TWh (21.1%). Този резултат се дължи на два фактора. Първо, огромната и непрекъснато растяща инсталирана мощност (317 GW, тоест 3.4 ПЪТИ повече от АЕЦ). Второ, ефектът на батериите и ПАВЕЦ, които „спасяват“ и пренасят все по-голям дял от дневния слънчев излишък към вечерните часове. Този ефект е особено видим в България, която е рекордьор по дял на батериите в енергийната система. Въпреки това дори и тук АЕЦ Козлодуй остава водещ източник на електроенергия, осигурявайки 38.6% от проиводството през месеца – срещу 32.6% от слънцето.   

4. „Виновен“ за скъпия ток отново е природният газ. Той осигурява 31.6 TWh (16%) от тока на ниво ЕС. В повечето страни в ЕС обаче, газовите централи „затварят“ пазара, тоест определят цената на тока. Освен това са критични за системата, като газовите ТЕЦ си почиват денем, но силно доминират вечер, когато редовно осигуряват около 25% от нужната мощност. Забележително е, че производството на газови ТЕЦ скача с 6.2 TWh (+25%) спрямо август, 2025 г. 

5. Въглищата (лигнитни и черни) допринасят значително за увеличеното производство, като също отчитат ръст от 25% спрямо август, 2025 г. Това се случва въпреки постоянното намаляване на техните мощности в целия ЕС. За разлика от предходни години, производството от въглищни ТЕЦ в България остава ниско, тъй като цените на въглеродните квоти не им позволяват да се включат активно в микса.

6. Вятърните и водните централи в ЕС отчитат относително слаб месец, което е напълно логично за август. Важно е обаче да се отбележи колко голяма роля играят ПАВЕЦ и язовирните ВЕЦ след залез, когато редовно осигуряват 40-50 от около 300 TW товар на системата на ниво ЕС. Към това следва да прибавим и вноса от Норвегия и Швейцария. В това време модерните батерии редовно се отчитат с около 5-6 TW (тук включвам и описаните като solar, защото в този източник България например няма етикет battery). Това сравнение дава добра представа колко много допълнителна мощност за съхранение е нужна, за да се промени съществено картината на ниво ЕС.

7. Поглед върху внос-износа сред страните в Европа показва интересни изменения. На първо място с огромна преднина остава ядрена Франция, но на второ неочаквано се появява малка Нидерландия (изпреварва дори Швеция с нейните АЕЦ и ВЕЦ) с нетен износ от 2.2 TWh. Газът и въглищата осигуряват 76.2% от производството в Нидерландия. В Централна и Източна Европа най-големият износител е Чехия, където силно доминират АЕЦ и ТЕЦ (общо 78% от тока), следвана от въглищна Полша. България (АЕЦ, слънце, въглища) и Гърция (газ, слънце, вятър) покриват дупката в Югоизточна Европа, а уединеният Пиренейски полуостров отново е на минус въпреки огромния си ВЕИ капацитет.

8. Въпреки, че: 

а) потреблението в Европа не е особено високо (с около 25-30% под зимните пикове);
б) има много слънце и ВЕИ дават все по-голям дял от енергията и 
в) вече има и много батерии, средните цени на пазара „Ден напред“ за август са изключително високи (най-високите след 2022 г.). Практически цяла Европа отчита цени над 120 евро/MWh. (изключение правят само някои скандинавски и прибалтийски страни). 
Най-скъпо е в Италия, Ирландия, Унгария, Хърватска, Румъния. Последните вдигат цената и у нас. Забележително скъпо е в Норвегия (без най-северната част), която страда от липса на вода в големите язовири. 
С две думи: Август, 2026 г. отново показва, че независимо от огромните инвестиции във ВЕИ и батерии, електроенергетиката на ЕС остава напълно зависима от конвенционалните централи и цените на газа и квотите дори и през лятото. С тази политика и такива цени на тока, мечтите за бърза и тотална електрификация, възстановяване на енергоемките индустрии и създаване на собствен изкуствен интелект в ЕС си остават само политически лозунги.


Фейсбук