23 Април 2025сряда20:14 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД; „Доби прес“ ЕООД ; в редакцията на "ДУМА". Цени: 9 месеца - 153 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД; „Доби прес“ ЕООД ; в редакцията на "ДУМА". Цени: 9 месеца - 153 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Европейската мечта на Загреб

Хърватска няма да заема позицията на просяк в клуба на богатите

/ брой: 137

автор:Зорница Илиева

visibility 1237

Спорът между привържениците на ограничаването на разходите и онези, които приемат затягането на коланите като пречка за растежа, не само не спира в ЕС, но и има своите върхови точки. Няма единно становище дали е криза на еврозоната или е просто дългова криза, защото "някои страни отвън и вътре в еврозоната имат безотговорните си икономически и фискални политики". Всички говорят за криза на "представителната демокрация" и обясненията са по-скоро политически. Противопоставянето ляво-дясно и различните им икономически политики губят очертания. Така е и в международен мащаб. Трайно вкоренените политически убеждения сякаш остават в миналото, а да се говори за силна привързаност към идеи звучи по-скоро ретро. Може би затова и липсва вече приемственост в политическите убеждения, а в ЕС за първи път се появиха сблъсъци на малките държави от т.нар. Източен блок с големите от Западния. И точно в този момент, на 1 юли, ЕС ще приеме 28-ата си членка, а малка Литва ще поеме ротационното председателство на Съюза.
Литва е страната, която е известна с успешното си излизане от европейската криза, независимо че загуби повече от 22% от БВП. Хърватска е страната от Балканите, която дълго и трудно търсеше своя път към Европа, но може би е най-наясно, че това членство просто ще й осигури спазване "правилата на играта", а не онова благополучие, на което се надяват всички балканци. Горчивият опит на България и Румъния сигурно е бил добър урок за хърватските преговарящи. Защото проблемите са познати и еднакви за всички страни от региона, независимо дали са в ЕС или кандидатстват за членство. Едва ли някой в региона може да се похвали с изпълнено съдържание на понятията върховенство на закона или права на човека, които не допускат продаване на гласове по време на избори, нарушаване на изборните закони чрез различни механизми, уважаване правото на избор на религия или съхраняване на човешки ценности. Да не говорим за нетърпимост към корупцията, особено по високите етажи на властта, и т.н. На Балканите някои се славим с етническа толерантност, поне доскоро, но дали е европейска толерантността ни към т.нар. дребни нарушения или жалки подкупи за всякакъв род чиновници?
Това са теми, които широко се обсъждат сега в Хърватска, защото на прага на ЕС, в навечерието на празнични фойерверки в Загреб, се питат дали не бъркат демократичното развитие с икономическото, дали самочувствието им на страна, която може да живее и без ЕС, няма да пострада при това разделение на Европа на бедни и богати, т.е. на страни-донори и страни-получатели? Как ще се отразят споровете в ЕС върху настроенията в хърватското общество, което в една немалка част живее с мисълта, че страната може сама да се справи с дневния си ред. Защото той е широко известен. Впрочем и на нас, но дали някой в София може да си постави за цел "най-подходящо е да се провежда умна дипломация с максимално ефективна работа с малко разходи" и да увлече гражданите? На Хърватска й предстои челен сбъсък със затворените шенгенски граници и вече затворения пазар на труда в Холандия. Хърватските граждани са убедени, че няма да станат европейски граждани за една нощ, защото винаги са имали самочувствието на европейци, на активни граждани, които познават гражданските инициативи като протести, петиции, референдуми, бойкоти, за да устоят на натиск и защитят права. Те знаят, че натискът по-често е вътрешен и с тяснопартиен привкус. Там дори и националисти като победителката в евроизборите от 14 април Ружа Томашич казват, че търсят хора, "които не мразят никого, които не са срещу никого нито по цвят, нито по раса, нито по език". По-различно от речите на родните националисти, нали?
В Загреб често могат да се чуят гласове, че не искат да "влизат в ЕС с протегната ръка и да търсят помощ", защото вярват, че са можещи, знаещи, очакванията им са реални и са наясно с целите си. Не се наричат евроскептици, а просто хора, които не си представят позиция на просяк в клуба на богатите. Надяват се обаче, че в ЕС могат да получат "юзди", които да ограничат корупцията, и някои настояват за мониторинг само в тази област. За другото - могат и сами. Доста различно виждане, нали? И то при липсата на инвестиции и незавидното икономическо състояние на държавата.
За независима Хърватска болен въпрос си остава състоянието на отношенията със Сърбия. Уж гледат напред, но миналото, последната европейска война, са оставили наистина тежък отпечатък и хърватите в голямата си част са убедени, че идеите за Велика Сърбия не са отживелица. Независимо от опитите на властите да повлияят на разбиранията, че и Сърбия, и Хърватска са еднакво виновни във войната, а президентът Николич се извини за злините, въпреки съмненията у някои за искреността му. Интересно как би постъпила Хърватска, вече като член на ЕС, при гласувания за членство на Сърбия в Съюза? Оказва се, че не само ние сме обременени от миналото. За разлика от нас обаче там по-често и убедено се чуват гласове, че се нуждаят от ново поколение политици, но добре образовани, с широки познания и участие в управлението не на всяка цена. Личности, които казват истината, а не това, което хората искат да чуят, вярват в това, което правят, и не се притесняват да го споделят с гражданите. Дали могат гражданите в Хърватска да приемат и гласуват доверие на лидери, които си сменят мненията за часове? И дали това може да се случва, ако медиите гледат под микроскоп всичко и всички, като дават гласност на случващото се? Дали хърватите са научили и този урок, като са се вглеждали в нашия опит? Май това са въпроси повече за нас, отколкото за тях, а отговорите ние си ги знаем предварително.
В медийното пространство се появяват изказвания на водещи лидери от ЕС като канцлера Меркел, които не скриват скептицизма си относно разширяването на Съюза в момента и твърдят, че Хърватска не е готова за членство. В Загреб пък се надяват, че така ще стимулират реформите си и ще постигнат по-бърз напредък в законодателството, в частност в земеделските закони, ще увеличат износа си, който сега покрива само 45% от вноса, ще намалят нивото на корупцията. В същото време гласовете срещу повсеместната приватизация са по-силни от всякога. Гражданите са на мнение, че стратегически отрасли като енергетика, транспорт, воден сектор, поне част от банките и др. не бива да напускат държавните ръце. Но от друга страна са гневни на държавната администрация, мудните й действия и склонност към корупция. Звучи познато, нали? Странно, но за разлика от нас никой не крие, че това е вътрешен проблем, с който трябва да се справят сами, а ЕС само да "държи здраво юздите".
Сега Хърватска е в очакване на самото присъединяване, докато изборната активност за евродепутати с 10-месечен срок за дейност в Брюксел не бе никак висока. И в тази страна се проявяват симптоми, че вярата в днешните политици е угаснала. Значи ли това, че вследствие на кризата хората са не само уморени, но и разочаровани от пряката демокрация? Има ли я в чист европейски вид тази пряка демокрация на Балканите или просто изводите за страните от напредналите демокрации се пренасят автоматично върху всички, в т.ч. и новоприети? Защото ние белязахме нашата демокрация с популизъм, а сега няма как да не прилагаме прагматизъм, защото гневът на хората вече трудно се манипулира. Предстои ни решаване на проблеми като безработица и мизерия за голяма част от народа, а това няма как да стане без стратегическо мислене и проекти с реално приложение. Няма как без компетентни управници и мислещи граждани. Нещо, което искат и в Хърватска. Такива сме на Балканите - крачка напред, крачка назад, но всички в периферията на ЕС, за съжаление. Да поздравим Хърватска и да не забравяме, че е добре, когато има още едно рамо в съюз като Европейския. Пък и двете страни не харчим повече, отколкото имаме. Друг е въпросът колко и какво имаме.

Преди известно време германският вестник "Билд" определи Хърватска като "следващото гробище на германските милиарди". Според изданието страната с 4,5 млн. души население спешно се нуждае от капитал от чужбина, след като от 2008 г. насам безработицата нарасна от 8,3% на 15,9%, а индустрията е в спад.
Висок дълг, много безработни и още повече корупция - "влиза ли при нас в ЕС още един Кипър, още една Гърция", запита "Билд", добавяйки, че Брюксел вече е платил един милиард предприсъединителни евро на правителството в Загреб.
Хърватите се надяват, че годишно от касата на ЕС ще получават най-малкото 3 млрд. евро, отбеляза "Билд", цитирайки данни за икономическото положение в Хърватия.

Спират парното в София и Пловдив

автор:Дума

visibility 3225

/ брой: 73

Намаляват сделките с имоти в страната

автор:Дума

visibility 6228

/ брой: 73

Дългът на България за 2024 г. е бил 24,1% от БВП

автор:Дума

visibility 5482

/ брой: 73

Хиляди се сбогуват с папа Франциск

автор:Дума

visibility 508

Светът почита папа Франциск

автор:Дума

visibility 1335

/ брой: 73

Путин е готов за преки преговори с Украйна

автор:Дума

visibility 3222

/ брой: 73

"Харвард" съди Тръмп заради орязаните пари

автор:Дума

visibility 2799

/ брой: 73

Безкрайната агония

автор:Александър Симов

visibility 2557

/ брой: 73

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ