Европейският съвет попари надеждите за промяна

Продължение от вчерашния брой

Във втория параграф на заключението на Европейския съвет, приети на заседанието на 28-29 юни т.г., пише: "Ние сме решени да предприемем категорични действия за намаляване напрежението на финансовия пазар, да възстановим доверието и да съживим растежа". Ясно и категорично признание! Тяхната икономическа логика е по веригата: финансов пазар - доверие - растеж. Всичко друго за тях е празно бръщолевене! За да успокоят нарастващия натиск за коренни промени в политиката за излизане от кризата, те добавят клишето: "силен, умен, устойчив и приобщаващ растеж, основан на солидни публични финанси, структурни реформи и инвестиции за повишаване на конкурентоспособността, остават наш ключов приоритет". Като изключим няколкото украсителни прилагателни пред думата "растеж", отново като основа на стопанското оживление е посочена правилната финансова система и общите декларации за структурни реформи и конкурентоспособност, повтаряни непрекъснато в документите на Европейския съвет и на ЕК през последните години.
И нито дума по дълбоката причина за липсата на растеж сега и тук в Европа -

слабото вътрешно и външно търсене

Без решаването на проблемите с платежоспособното търсене не могат да се решат проблемите на растежа, заетостта и доходите. А по-голямата заетост и доходи, от своя страна, са източник на още по-голямо търсене и по-висок растеж в бъдеще. И така нататък по икономическата верига на възхода.
Веруюто на тези хора е, че спокойният финансов пазар възстановява доверието, а то, на свой ред, съживява растежа. За тях ключовата фраза е "доверието на финансовите пазари поражда растеж". За алтернативната политика, която аз споделям, ключовата фраза е "платежоспособното търсене поражда растеж". Наистина в една пазарна система доверието е много важно, но то не може да съществува, ако липсва платежоспособно търсене. На доверие може да се купува известно време от малкия селски магазин със запис на вересията в тефтера, но с голо доверие не може да функционира националната и още по-малко световната икономика, ако липсват най-важните движещи сили на системата. Платежоспособното търсене е една от тях, защото открай време хората произвеждат, за да потребяват. Липсата на платежоспособно търсене прави производството безсмислено. Никой предприемач не би произвеждал, за да пълни складовете си с нереализирана продукция и да замразява оборотни средства. Това би го довело до сигурен фалит.
По-нататък в заключението четем: "Ето защо днес ръководителите на държави и правителства решиха да се създаде
 
"Пакт за растеж и работни места"

който включва действия на страните-членки и на ЕС с цел да се възстанови растежът, инвестициите и заетостта; да се повиши конкурентоспособността на Европа". Това е куха фраза, предназначена да успокои радетелите за промяна в икономическата политика, като им покаже, че растежът не е забравен: първо, защото здравословен траен растеж не се постига само на базата на финансова стабилност и доверие, а главно на базата на платежоспособно търсене. Второ, защото Европа се нуждае сега от незабавни мерки, които да съживят растежа през 2012 и най-късно от 2013 г. Внимателното прочитане на препоръчаните мерки в раздела "растеж, инвестиции и работни места" и в приложението "Пакт за растеж и работни места" показва, че преобладават мерките със средно- и дългосрочен хоризонт, които може би ще дадат някакъв резултат след 5-7 и повече години. Освен това много от тях звучат като най-общи пожелания и тепърва предстои изработването на конкретни мерки и механизми за тяхното прилагане в една много сложна система, каквато е ЕС.
Европейската икономика се нуждае и от такива мерки, но преди да се стигне до тях, тя трябва да оцелее през тази и следващите 2-3 години.

Оцеляването на еврозоната

трябва да бъде във фокуса на икономическата политика през тази и следващите години. И то ако мерките бъдат изпълнени. Защото историята на ЕС, наред с големите постижения, е и история на вземане на правилни, но нереалистични и поради това - неизпълнени решения. Да напомням ли за утопичната Стратегия от Лисабон от 2000 г., поставила като стратегическа задача в срок от 10 години европейската икономика да стане най-мощната и конкурентоспособна икономика в света. Тази стратегия претърпя пълен провал. И никой не понесе отговорност за това.
Европейските ръководители в Брюксел и в столиците на страните-членки допускат фундаментална грешка, като отлагат вземането на трудните и спешните решения на днешния ден и се занимават с проблемите след 5-10-15 години. Характерно за техния стил на поведение е - движение след събитията, а не изпреварващите мерки. Кризата заплашва съществуването на еврозоната през близките години, а те се занимават главно със средносрочното или далечното й бъдеще. И то не с конкретни мерки, а с обща фразеология. И не могат да решат такъв важен проблем на днешния ден - ускореното въвеждане на единна бюджетна политика и необходимите за това бюджетни институции. Не смеят дори да вземат решение за постепенно сближаване на корпоративния данък и на данъка върху доходите на физическите лица в страните-членки, поради съпротивата на тесни национални и корпоративни интереси на отделни страни-членки, предимно от Източна Европа.
На думи всички са за "Повече Европа", но всеки иска такава Европа (т.е. такава интеграция), каквато му е изгодна. Страните-членки

не поставят на преден план решаването

на стратегическите текущи и бъдещи проблеми на общността, от които зависи нейната стратегическа съдба в конкуренцията със САЩ, Китай, Япония, Индия и други икономически гиганти в условията на глобализацията, а своите користни национални и дори корпоративни интереси. С такова поведение на европейските ръководители нищо добро не очаква Европа!
Европейският съвет реши да мобилизира около 120 млрд. евро (1% от брутния национален доход на ЕС). Уточняват се три източника: 60 млрд. евро кредити от Европейската инвестиционна банка; 55 млрд. евро от структурните фондове, които не са разпределени досега по проекти и пилотна фаза на проектни облигации за около 5 млрд. евро. Не е ясно как всеки от тези ресурси ще се разпределя по страни и проекти и на основата на какви критерии ще се конкурират кандидатстващите за финансиране проекти. Има и много други неясноти по конкретиката на тази инициатива. Ще са нужни няколко години, докато този обещаващ на пръв поглед механизъм заработи и допринесе за растежа и заетостта. А дотогава?
    В "Пакта за растеж и заетост" се препоръчва на страните-членки да прилагат "диференцирана рестриктивна бюджетна политика, която помага на растежа (growth-friendly fiscal consolidation)". Като правило всяка рестриктивна бюджетна политика потиска растежа. Това важи за мерките по ограничаване на доходите от заплати, пенсии, свиване на социални програми; ограничаване на държавни разходи за здравеопазване, образование, наука, иновации, инвестиции за инфраструктура; ефикасна данъчна и митническа администрация, ефикасна съдебна система за ограничаване на сивата икономика, на престъпността и корупцията, и т.н. Те са производителни разходи, защото спомагат за растежа и заетостта и тяхното намаление е недопустимо.
Полезни съкращения на държавни разходи са тези по издръжката на прекомерно голяма централна и местна администрация, изграждане на представителни инвестиционни проекти, издръжка на прекомерно развит финансов сектор, икономически и политически неоправдани командировки на министри, парламентаристи и други висши и средни държавни чиновници в екзотични страни, провеждане на семинари по евроинтеграция на България в трети страни или на луксозни кораби, насищане на държавната администрация със служебни автомобили, издръжка на военни контингенти в чужбина, покупка на скъпа военна техника и т.н. Този вид бюджетни разходи са непроизводителни и съкращаването им спомага за растежа.
От казаното дотук следва изводът, че надеждите на много хора за промяна във фундаменталната философия на икономическата политика за излизане на ЕС от кризата и за следкризисно развитие през следващите години и десетилетия

са удавени в бюрократичната фразеология

на европейските политици и техните брюкселски чиновници. Една от най-големите опасности е, че в документа от 29 юни често се споменава за "растеж" и "заетост", но липсва политическа воля и искрена убеденост, защото европейските политици подчиняват всичко на подобряване на финансовите показатели, а не на качеството на живота на хората.
    Още по-тревожно е, че липсват спешни конкретни мерки за съживяване на вътрешното домакинско, държавно и инвестиционно търсене, а също и на външното търсене през 2012 - 2013 - 2014 г. Не личи и желание да се търсят и прилагат такива мерки. Повишаването на платежоспособното търсене дори не се споменава в заключенията на Европейския съвет. Верни на своите теоретични догми, авторите на документа не считат ефективното търсене за фактор, от който зависи растежът и заетостта. Поставянето пред растежа на украсителни прилагателни като силен, умен, приобщаващ, устойчив не променя нищо. Това съм го чел многократно през последните години и в други документи на Европейския съвет и на Европейската комисия.
Ако продължава досегашният стил на подмяна на целите със средствата на икономическата политика, т. е. подчиняване на производството, заетостта и доходите на митичната финансова стабилност, няма да има растеж и още по-малко силен, умен, приобщаващ и устойчив. Поставя се кръст на стратегията за ускорено развитие на Европа и постигане на целите към 2020 година, забиват се последните пирони на Европейския социален модел, с който тя доскоро се гордееше. Европа е изправена пред опасността да загуби цяло десетилетие в икономическа стагнация и 500 милиона души в страните-членки да платят астрономическата цена на консервативния догматизъм на сегашните ръководители на ЕС и на някои страни-членки. И все пак се надявам, че свежият полъх от Франция и от други реформаторски настроени европейски държавници за по-гъвкава икономическа политика ще надделее над смразяващия консервативен икономически догматизъм.