Евтин газ? Това, едва ли...

Леонид Григориев
президент на фонда
„Институт по енергетика и финанси“ (ИЕФ)
Сергей Кондратиев
завеждащ сектор промишленост в ИЕФ

Днес дори тук, в Русия, съществуват и се борят две школи специалисти, чиито мнения относно положението с цените на газа драстично се различават. Оптимистите вярват, че излишъците от газ и ниските цени са в резултат от съвпадение на обстоятелства и че всичко това ще отмине, както сушите и пожарите. Песимистите са убедени, че сегашните неприятности ще продължат дълго. Всъщност двете страни оперират с едни и същи данни, но правят различни изводи. Съкратеното потребление на газ в ЕС през 2009 г. с 6% е свързано както с икономическата криза, така и с намаления износ на „Газпром“ през януари 2009-та поради с конфликта за транзитиране с Украйна. При това ОПЕК удържа стойността на петрола в границите 70 – 90 долара за барел, в резултат на което цените на газа по дългосрочните контракти паднаха от 500 „само“ на 300 долара за хиляда куб. м. До неотдавна виждахме различни цени на петрола (с които е обвързана фиксирането на цената на газа по дългосрочните договори) – от 147 долара за барел до 8 долара за барел, така че спадът на цените можеше да бъде много по-значителен.
В началото на хилядолетието търсенето на газ в света се увеличаваше с изпреварващи темпове в сравнение с другите видове изкопаеми горива: от 2000 до 2008 г. неговото потребление се увеличи с 25% (при ръст на общото потребление от 22%), преди всичко заради възстановеното търсене в страните от бившия СССР и ръста на потреблението в развиващите се икономики. За същия период търсенето на газ в ЕС се е увеличило едва с 11% - влияние за това оказаха ефектът на базата и ниският темп на растеж на икономиката. Въпреки това, дялът на газа в енергийния баланс на ЕС в началото на хилядолетието продължаваше да расте, независимо от повдиганите от ред европейски политици искания да се намали зависимостта на ЕС от външни доставчици на енергия (преди всичко Русия и Алжир), поддържани активно от въгледобивните компании и от производителите на оборудване за възобновяемата енергетика. В резултат на това и Еврокомисията, и националните правителства не се отказаха от газа, но започнаха активно да лансират идеята за диверсификация на доставките чрез строителство на терминали за приемане на втечнен прероден газ и на газопроводи (например Набуко) с цел намаляване зависимостта от традиционните доставчици без оглед на това, че тяхната надеждност е доказана във времето.

Ясно е, че в дългосрочен план високата ефективност на природния газ неизбежно ще се сблъсква с политически фактори и с конкуренцията на въглищата (а в бъдеще и с тази на атома), което се обяснява с високата екологичност на този вид гориво; атомната и възобновяемата енергетика отстъпват на газовите електростанции по такива показатели като капиталоемкост на строителството, срок на изплащане на инвестициите и други.
Икономическата криза от 2008 – 2010 г за първи път от 30 години насам предизвика намаляване на търсенето на основните енергоносители, усложни за компаниите условията на финансиране на нови проекти. Обемите на сондажите и капиталните разходи спаднаха с 25-30%. Спада на потреблението на газ в ЕС и изострянето на конкуренцията на пазара на втечнен газ заради намаления внос от САЩ и Япония доведе до свръхпредлагане на европейския пазар и до значителен разрив между ценовото ниво на тръбопроводния газ (доставян, в по-голямата си част, по дългосрочни договори, обвързан с ценовата кошницата за петролни продукти) и продавания на спотовия пазар втечнен газ (кризата в Азия предизвика огромен приток на втечнен газ в Западна Европа от Тихия океан (виж диаграмата).
В резултат на това през 2010 г., за първи път откакто функционира газовия пазар, цената на втечнения газ се оказа по-ниска от тази на тръбопроводния (преизчислена в топлинен еквивалент). В действителност този разрив няма катастрофален характер и представлява приблизително 10%. При това разликата в цените между доставките на газ по дългосрочни договори и тези на спотовия пазар е особено осезаема в страните от Северозападна Европа (там тя достигна 1,8 – 2 пъти в полза на втечнения газ). Но трябва да се има предвид, че резкият спад в спотовите цени на газа в Европа е свързан с пускането на пазара на огромни количества газ от Катар, доставян практически по себестойност. През 2009 г. тази страна увеличи повече от два пъти доставките си в страните от ЕС, независимо че нейният дял на пазара остана нисък (3,4% от цялото потребление на газ в ЕС). Такъв дъмпинг (доставки по цени, два пъти по-ниски от тези по дългосрочните договори) не може да е стратегическо решение и е продиктуван както от технологични (непрекъснатост на процеса), така и от финансови причини (необходимост от погасяване на заеми, взети за развиване на газовата промишленост, попълване на бюджета и други). В крайна сметка Катар попадна в капан, след като изпълни гигантската си програма по разширяване на мощностите си за производство на втечнен газ: през 2009 – 2010 г. те достигнаха 15,6 милиона тона годишно (пускането на 6-ти и 7-ми блок на RasGas). Под въздействието на кризата пазарите, на които се разчиташе – страните от Източна Азия и САЩ, съкратиха вноса на газ (в случая със САЩ влияние оказа и ръстът на добив на газ по нетрадиционен начин), затова основните експортни потоци се насочиха към страните от ЕС.
Трябва да се отбележи, че за болшинството от страните в Южна и Централна Европа разликата между стойността на доставките на газ по дългосрочни договори и през спотов пазар е значително по-малка и не превишава 20-25%. Развитието на спотовия пазар и общата тенденция към либерализация на газовата промишленост, характерен за страните от Северозападна Европа (особено за Великобритания), даде предимство на изключително евтиното гориво по време на криза. От друга страна обаче, такава либерализация води до резки колебания на цените и до изключително поскъпване в период на дефицит: през последните години газът през зимата във Великобритания бе значително по-скъп, отколкото в други страни от ЕС, понякога няколко пъти.
И така, ниските цени в момента не представляват някаква особена тенденция, те са обикновена реакция на спада, на въвеждането на нови мощности и на особеностите в регулацията на отделни национални пазари.

Авторитетно мнение

„Шистовата революция“
така и не се случи
Сергей Провосудов
генерален директор на Института по национална енергетика

Руският газ, доставян по дългосрочни договори, обвързани с цената на петрола, се оказа по-скъп от норвежкия и катарския. Тези страни продават големи обеми синьо гориво по краткосрочни договори, обвързани с борсовите котировки на газа. Европейските компании смятат, че това е дългосрочна тенденция и че „Газпром“ трябва да промени своите договори и да започне да продава повече газ въз основа на краткосрочни договори.
Предсказването на бъдещето е неблагодарно занимание, но ще се опитаме да си изясним – оправдан ли е оптимизма на европейците? Първо, добивът на собствен газ в Европа (в това число и в Норвегия) непрекъснато ще спада, тъй като старите находища се изтощават, а няма новооткрити. Повечето специалисти прогнозират, че Европа няма да успее да повтори американската „шистова революция“. Второ, Катар обяви мораториум върху реализацията на нови газови проекти до 2014 г. Трето, традиционният добив на газ в САЩ намалява по същите причини, както и в Европа. При това не може да се очаква увеличаване добива на шистов газ в близко бъдеще, защото през последните месеци в САЩ газа се продава по 150 долара за хиляда куб. м. Рязкото увеличение на инвестициите за производство на шистов газ бе в момента, когато синьото гориво струваше 300 – 400 долара за хиляда куб. м. Тогава тези проекти бяха изключително рентабилни, защото себестойността за добив на хиляда куб. м. шистов газ е средно 150 долара. Четвърто, потреблението на газ в Европа и САЩ непрекъснато ще се увеличава, тъй като това е най-екологично чистия вид гориво.
Европейският Съюз отделя специално внимание на въпросите, свързани с екологията. По-точно на намаляването на емисиите от въглероден диоксид. ЕС планира до 2020 г. да съкрати емисиите от СО2 до 385 милиона тона. Икономически най-ефективният начин за това е преустройството на централите от въглища на газ, а автомобилите да преминат на газово гориво. С преоборудването на по-малко от половината съществуващи в момента мощности на въглища, с технологията на газогенерация с комбиниран цикъл (приблизително 50 гигавата), емисиите от СО2 могат да бъдат намалени до 185 милиона тона.
Автомобилите, работещи със сгъстен природен газ замърсяват атмосферата значително по-малко. Неслучайно броят на автомобилните газостанции в Европа расте стремително в последно време. Предполага се, че европейските компании и „Газпром“ ще стигнат до компромис и ще увеличат предлагането на газ до крайния потребител чрез съвместни предприятия. Тези съвместни предприятия ще получават руски газ с отстъпка, но благодарение на тях „Газпром“ ще може да получи допълнителна печалба от продажбите на дребно.